Определение № 299 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2973/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. В. срещу определение № 56 от 10.02.2016 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 72/2016 год. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1560/14.12.2015г. по ч. гр. д. № 260/2009г. на Елховския районен съд. С разпореждане № 632 от 27.05.2015г. по ч.гр. д. № 260/2009г. на Елховския районен съд, на основание чл. 415 ГПК, е указано на заявителя по образуваното заповедно производство [фирма], че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу А. Х. В., като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за това. С определение № 1560/14.12.2015г. по ч. гр. д. № 260/2009г. на Елховския районен съд, на основание чл. 253 ГПК, е отменено постановеното по същото дело разпореждане № 632 от 27.05.2015г. и е оставено без разглеждане възражение № 937 от 25.05.2015г. по чл. 414, ал.1 ГПК на длъжника А. Х. В.. Против това определение е подадена частна жалба с вх. № 3003/30.12.2015г., въз основа на която е постановено обжалваното пред касационната инстанция определение № 56 от 10.02.2016 год. по в.ч.гр.д.№ 72/2016 год. на Ямболския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответната страна [фирма] не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Обжалвано е определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция по жалби срещу актове на районен съд, издадени в заповедно производство. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частната жалба определение попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява недопустима. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.