Определение № 9101 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. И. Х., съдържаща се в молба с вх. № 2794/29.05.2025 г., уточнена с жалба с вх. № 3861/28.08.2025 г., против определение № 1706/28.05.2025 г., постановено по адм.д. 348/2025 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно поради необоснованост, поради което иска да бъде отменено като незаконосъобразно или да се върне делото за разглеждане от друг състав. В жалбата от 28.08.2025 г. са изложени и обстоятелства, описващи оплаквания на Т. Х. против решението на Комисията за защита от дискриминация (неточно индивидуализирана като КЗК), както и адресатите, до които да се считат подадени предходни негови изявления. Иска допълнително да бъде призован лично да изложи подробности от твърдените факти, както и да бъдат призовани всички, които могат да помогнат за изясняване на казуса. Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 1706/28.05.2025 г., постановено по адм.д. 348/2025 г. по описа на АС-Русе е оставено без разглеждане писмено изявление вх. № 2380/14.05.2025 г., подписано от Т. Х. и адресирано до ръководителя на АС-Русе. Административният съд е приел, че в определения от него срок не са отстранени констатираните нередовности на писменото волеизявление на Т. Х. и то не е приведено в съответствие с изискването на чл. 150 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. С определение от 15.05.2025 г., постановено по адм.д. 348/2025 г. по описа на АС-Русе са дадени на Т. Х. множество изключително подробни указания с цел изясняване на неговото действително волеизявление, респективно посочване на всички необходими реквизити по чл. 150 от АПК за редовно сезиране на съд. Указанията са съобщени лично на Т. Х. на 19.05.2025 г. В определения седмодневен срок от частният жалбоподател е постъпило изявление, в което се уточнява, че се обжалва определението с указанията и се излагат твърдения за дискриминационно отношение спрямо него от полицай и прокурор. На практика нито едно от указанията за уточняване предмета на оспорване, адресат и формулиране на точно искане, описание на твърдени пороци на оспорен акт не е изпълнено. При така осъществените процесуални действия законосъобразно АС-Русе е оставил без разглеждане писменото волеизявление на Т. Х., което дори не е наименовано жалба, без разглеждане. Действително уточненията, направени с жалбата от 28.08.2025 г., внасят известна яснота върху предмета на оспорване, независимо, че Комисията за защита от дискриминация като издател на атакуваното решение е посочена като КЗД. Но дори да се разгледат едновременно всички писмени изявления на Т. Х. не е възможно да се приеме, че АС-Русе е сезиран с редовна от формална гледна точка жалба, която да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 150 от АПК. По изложените съображения и като намира, че и към настоящия момент не е налице яснота относно твърденията в какво се състои незаконосъобразността на решението на Комисията за защита от дискриминация и в какво се състои искането, а отстраняването на останалите недостатъци е направено чак с уточнението на частната жалба, Върховният административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Исканията в частната жалба за лично явяване и разпит на трети лица за установяване на факти не отчитат етапа на съдебното производство, в което се разглеждат процесуални въпроси, а не спор относно фактите по същество на спора. Като е достигнал до правилен правен извод в съответствие със закона, че не са отстранени констатираните недостатъци на волеизявлението на Т. Х., АС-Русе е постановил валидно, допустимо, правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение