Определение № 256 от 11.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 32/2015 г.

Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основана на постъпила от С. Й. А. и П. И. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. молба за отмяна на решение № 96 от 27.05.2014г. по гр.д. № 5198 по описа за 2013г. на Върховен касационен съд, с което е отменено въззивно решение от 27.03.2014г.по в.гр.д. № 218/13г. на В. и вместо това е постановено друго, с което са осъдени настоящите молители, на основание чл.108 от ЗС, да предадат на Мита Т. Б. от [населено място] и на М. Б. М. от [населено място] владението на недвижим имот, представляващ УПИ ІV -1149 в кв.114 по плана на [населено място], В. област, с площ от 1094кв.м., при граници: УПИ ІІІ - 1176, УПИ VІ – 1172, УПИ V -1150 и път, върху който им е възстановено правото на собственост с решение № 1757 Б от 16.12.2009г. на ОСЗ [населено място]. Молителите се позовават на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да им бъде известно при решаването му и с което не са могли да се снабдят своевременно, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: писмо с изх. № 271 от 25.08.2014г. на куриерска фирма „D&D Е.”, съгласно което пратка с товарителница 3486680 не е постъпвала в куриерската фирма и съответно не е доставяна чрез същата. В писмото е посочено, че в информационната система на фирмата „не се съдържа подобен запис”. При тези факти, твърдението на молителите е, че след като подадената касационна жалба не е изпратена по куриерска фирма на 23.05.2013г., а е входирана в съда на 30.05.2013г. е просрочена, по нея съдът не е следвало да се произнася, защото въззивния акт е влязъл в сила. Срещу подадената молба за отмяна са постъпил два отговора – от Мита Б. Т., чрез процесуалния й представител адвокат Н. и от М. Б. М., с които се оспорва както допустимостта на молбата поради просрочие, така и нейната основателност. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира следното: При наличните данни възражението на ответните страни за недопустимост на подадената молба за отмяна поради просрочие е неоснователно. Съгласно чл.305 ал.1 т.1 от ГПК – молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня, в който молителя е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая – молителят се позовава на документ, издаден на 25.08.2014г., а молбата за отмяна е подадена на 11.09.2014г. Следователно същата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес и при посочено конкретно основание за отмяна, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, в което следва да се приемат като доказателства представените документи и да се изслушат становищата на страните. С определение № 15 от 21.01.2015г. съдът спря изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, след като погрешно /въз основа на данъчна оценка, находяща се на стр. 140/ определи размера на дължимото обезпечение. С разпореждане от 26.01.2015г., след като констатира, че актуалната данъчна оценка / на стр.54/, въз основа на която първоинстанционният съд със свое определение № 2792 от 23.02.2009г. е приел цената на иска, възлиза на 35 000лв., предостави 7-дневен срок на молителите С. Й. А. и П. И. А. да довнесат допълнително сумата от 32 338лв. като обезпечение по чл.309, във вр. с чл.282 ал.2 т.2 ГПК. На същите беше указано, че в противен случай допуснатото спиране ще бъде отменено. За разпореждането на съда молителите са уведомени на 9.02.2015г. и в предоставения им срок /до 16.02.2015г./ дължимият размер на обезпечението не беше внесен. Последното мотивира настоящият състав да отмени допуснатото спиране на изпълнението на постановения окончателен акт. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд