Определение № 1850 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 838/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Тийм инвест груп“ ЕООД срещу определение №735/ 19.03.2024 г. по в.гр.д. № 227/24 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство в частта му, образувана по подадената от това дружество въззивна жалба, поради липса на правен интерес от въззивно обжалване. В частната жалба е наведено оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Мотивите на въззивният съд, че като инстанция по същество е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички възражения на ответника, направени в отговора на исковата молба, дори и да не са били обсъдени от първоинстанционния съд, според частния жалбоподател, противоречат на чл. 269 ГПК, тъй като липсата на въззивна жалба изключва възможността констатацията за неправилност на изложените по възраженията му мотиви в първоинстанционното решение да бъде извършена служебно от въззивния съд. Същият счита, че има правен интерес от обжалване, въпреки че искът е отхвърлен, доколкото крайният резултат по делото е основан на други съображения, а не на уважено от Софийски градски съд негово правоизключващо възражение, че договорът е развален едностранно от него. Поддържа, че при влязло в сила съдебно решение, с което искът срещу него по чл. 19 ал.3 ЗЗД е отхвърлен по мотив, че е преждевременно предявен и при неуважено възражение на дружеството, в качеството му на ответник, че е развалило предварителния договор преди предявяването на иска, то при същите факти „Тийм инвест груп“ ЕООД не би могъл да предяви отрицателен установителен иск с предмет несъществуването на предварителния договор, поради едностранното му разваляне от негова страна, тъй като страните ще са обвързани от СПН на влязлото в сила решение, че предварителният договор е обвързвал страните към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. С частната жалба се претендира отмяна на атакуваното определение на Софийски апелативен съд и връщане на делото на въззивния съд с указания за разглеждане на подадената въззивна жалба. Ответникът по частната жалба „Тобо- прес“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и е направил искане за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството пред първата инстанция е образувано по предявен от „Тобо- прес“ ЕООД срещу „Тийм инвест груп“ ЕООД иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда. С постановеното от него решение №1298/27.10.2023 г. по т.д. № 1373/2022 г. съставът на Софийски градски съд е приел за неоснователно възражението на ответника за извършено извънсъдебно разваляне на договора по подробно изложени от него мотиви, след което е извършил преценка във връзка със следващия спорен по делото въпрос за настъпване изискуемостта на задължението на обещателя да сключи окончателен договор. Намерил е за установено, че договорът е сключен с модалитет, като настъпването на изискуемостта на това задължение е поставено в зависимост от отлагателни условия, които не са сбъднати и поради това е отхвърлил иска. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивни жалби от двете страни, като тази на настоящия жалбоподател „Тийм инвест груп“ ЕООД е с искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която съдът в мотивите си не е приел за основателно възражението му, че договорът, чиято окончателност се претендира, е бил развален. Жалбоподателят е обосновал правния си интерес от обжалване /доколкото същият е ответник и решението като краен резултат е в негова полза/ с твърдението, че въведеното от него в предмета на спора правоизключващото възражение за развален договор, въпреки че е било разгледано, не е обусловило решаващите изводи на съда, а вместо това е прието за основателно възражението му, че липсва изискуемост на задължението за сключване на окончателен договор. За да постанови определението си, Софийски апелативен съд е приел, че подадената от „Тийм инвест груп“ ЕООД въззивна жалба с вх.№ 108 329/ 21.11.2023 г. е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването на решението, което е в негова полза. Мотивирал се е с възприеманото в теорията и практиката, че мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, а въззивният съд, като инстанция по същество, при решаването на спора, иницииран по въззивна жалба на ищеца, е длъжен да разгледа всички доводи и възражения на ответника и без да е сезиран с въззивна жалба от него, като е достатъчно в писмения си отговор страната да е изложила съображенията си за неоснователност на въззивната жалба, подадена от насрещната страна, поддържайки, че първоинстнационният съд не е изложил съображения към направено в срока по чл. 131 ГПК правоизключващо възражение. Посочил е, че „Тийм инвест груп“ ЕООД е ответник в производството и като такъв защитата му се ограничава с правоизключващи и правопогасяващи възражения, едно от които е твърдението, че договорът е развален и по развален договор не се дължи изпълнение; неразгледаните в поредността, в която са били обосновани, възражения, е основание за отмяна на решението, но само ако искът е бил уважен, а в случая той е бил отхвърлен. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС намира така постановеното определение за прекратяване на производството по подадената от ответника въззивна жалба за правилно като краен резултат. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №1 /04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като краен резултат. В случая искът срещу частния жалбоподател е отхвърлен, т.е. крайният резултат от делото го ползва. Неоснователна е поддържаната от него теза,че при влизане в сила на решението на първоинстанционния съд, с което искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е отхвърлен като преждевременно предявен, а не на поддържаното от него основание – поради извънсъдебното му разваляне, той няма да може да предяви отрицателен установителен иск за несъществуването му, тъй като страните ще са обвързани със сила на пресъдено нещо,че договорът е съществувал към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Нормата на чл.298 ал.4 ГПК въвежда изключение от принципа на ал.1 на същия член относно пределите на силата на пресъдено нещо, които се разпростират по отношение на направените в производството възражения единствено върху дилаторните възражения за право на задържане и прихващане. Правопогасяващото /а не правоизключващо, както е приел неправилно въззивният съд/ възражение за развален договор не попада в нито една от двете категории възражения, което означава,че с отхвърлянето на иска срещу жалбоподателя- ответник по него на друго основание при влязло в сила решение няма да се формира сила на пресъдено нещо по възражението му за развален договор. За ответника липсва правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, а е достатъчно същият да поддържа в отговора си на подадената от насрещната страна въззивна жалба срещу това решение направеното от него с отговора на исковата молба възражение за развален договор, за да обвърже въззивния съд със задължението да разгледа и това му възражение и да потвърди крайния резултат, но по други мотиви. В практиката си по приложението на разпоредбата на чл.269 ГПК касационната инстанция безпротиворечиво приема,че правната уредба на второинстанционното производство като ограничен въззив и произтичащото от това ограничаване на възможността за попълване на делото с нови факти и доказателства, не променя основните характеристики на въззивния съд като инстанция по същество; че при мотивирането на решението си той следва да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите,очертани не само с въззивната жалба, но и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК и да формира свои собствени фактически и правни изводи след самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и доказателствата по материалноправния спор /в.т.см., решение по т. д. № 3734/13 г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№1544/14 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по гр. д. № 474/2008 г. на І г. о. на ВКС и др../ Решението по гр.д.№7446/2014г. на ІV г.о. на ВКС не дава относимо към разглежданата хипотеза разрешение, доколкото е постановено по касационна жалба на ищца, чийто иск е намерен за неоснователен както от първата, така и от въззивната инстанции. По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд следва да се потвърди като правилно. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение