Определение № 989 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 77/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 263389 от 06.11.2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подадена от „Евекс Тайър Ауто“ ЕООД, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. дело № 51/2013 г. по описа на ВКС, II г.о., с което след отмяна на въззивното решение е уважен предявен против дружеството иск по чл. 108 във вр. с чл. 111 ЗС за предаване на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на владението на едноетажна стоманобетонна сграда, представляваща склад за монтажни гуми с идентификатор 56784.551.2.1 по КККР на гр. Пловдив, изградена в ПИ с идентификатор 56784.551.2. В молбата за отмяна молителят се позовава на писмо от 07.08.2024 г., издадено от Областна администрация Пловдив по негово заявление, въз основа на което са узнати нови обстоятелства за настъпила след приключване на делото промяна в идентификацията на сградата и поземления имот, върху който тя е построена, и съставянето на нов акт за частна държавна собственост № 8606 от 26.06.2014 г. за поземления имот, водещи до извод, че ПИ не е част от железопътната инфраструктура и не представлява публична държавна собственост, изключваща възможността за придобиване на построената върху него сграда въз основа на придобивна давност. Иска да се допусне отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ навежда доводи за липса на наведеното в молбата основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и за неспазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК поради узнаването за посочените в молбата обстоятелства с писмо от 08.12.2015 г. на Областна администрация Пловдив. Не претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверката на допустимостта на молбата за отмяна, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от молителя на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. При липса на ясно и мотивирано изложение на обстоятелствата, при наличието на които се осъществява някое от предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Такава молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. На отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно при полагане на дължимата грижа при водене на делото. При посоченото основание е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Тази непълнота се разкрива и отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима при новооткрити юридически или доказателствени факти, а не нововъзникнали такива, тъй като те (новооткритите) са съществували към момента на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, или при новооткрити или новосъздадени документи за твърдени през висящността на производството факти, останали недоказани поради липсата на тези документи. Срокът за подаване на молба за отмяна на посоченото лимитативно основание е определен безусловно в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК - той е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените твърдения не покриват фактическия състав на визираното основание за отмяна на решението. Изложените за новооткрити (новоузнати) обстоятелства за процесната сграда и имот, върху който тя е построена, относно промяната в тяхната идентификация и съставяне на нов акт за държавна собственост на ПИ, не представляват релевантни за спорното правоотношение факти, които да се съществували през висящността на производството и да са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, а и създадените за тях документи не се сочи да установяват конкретно твърдени по делото факти. Твърденията за нововъзникнали факти (т.е. такива настъпили след влизане в сила на решението), каквито са налице в случая, правят отмяната по чл. 303 ГПК недопустима. А и обосновавайки основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят по същество е изложил оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Молбата за отмяна е подадена и след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената разпоредба обвързва началото на течението на срока с деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство или е могла да се снабди с новото писмено доказателство. Това е така, защото отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила решения, страдащи от порок, който не се дължи на поведението на претендиращата отмяната на влязлото в сила решение страна. С извънинстанционното производство страната не може да иска преодоляване на силата на пресъдено нещо поради собственото си процесуално бездействие. В случая основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са нововъзникнали обстоятелства и документ, станали известни на молителя „Евекс Тайър Ауто“ ЕООД и с който документ дружеството е могло да се снабди въз основа на писмо изх. № ДС-27-36#1 от 08.12.2015 г. от Областна администрация Пловдив, издадено по негово искане до законния му представител. Поради изложеното към датата на подаване на молбата за отмяна – 06.11.2024 г., преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл. Съгласно разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, подадената след изтичането на срока молба за отмяна е процесуално недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа нея производство - прекратено. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о.