Определение № 11084 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на областен управител на Област София. Първата от тях е срещу протоколно определение № 115 от 05.07.2023 г. по адм.д. № 11743/2022 г. на Административен съд София – град, с което делото е прекратено и в тежест на областен управител на Област София са възложени разноски в размер на 9840,33 лева. Твърди се неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. С втората частна жалба се оспорва определение № 7145/23.08.2023 г. адм.д. № 11743/2022 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлено искането на областен управител на Област София за изменение на протоколно определение от 05.07.2023 г. по същото дело, с което в тежест на областен управител на Област София са възложени разноски в размер на 9840,33 лева. Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Развити са доводи във връзка с наличието или липсата на мълчалив отказ. Неправилно съдът приел, че ответника е дал повод за завеждане на делото. Неправилен бил извода за наличието на материален интерес в производството, както и че претендираните разноски съответстват на минималните съобразно приложимата Наредба. Развити са доводи, свързани с осъществяването на представителство в хода на производството, подписването на списъка за разноски, осъществените преводи на суми към упълномощения процесуален представител и др. Ответниците – А. Дамянова, Д. Недковски, А. Недковска и С. Недковска чрез процесуален представител оспорват частната жалба срещу протоколно определение № 115 от 05.07.2023 г. по адм.д. № 11743/2022 г. на Административен съд София – град като твърдят недопустимост и неоснователност на същата. Частната жалба срещу определение № 7145/23.08.2023 г. адм.д. № 11743/2022 г. на Административен съд София – град намират за неоснователна. Излагат подробни съображения. Частната жалба срещу протоколно определение № 115 от 05.07.2023 г. по адм.д. № 11743/2022 г. на Административен съд София – град, с което делото е прекратено и в тежест на областен управител на Област София са възложени разноски в размер на 9840,33 лева следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес за нейния подател. Правилно и обосновано съдът е приел, че същата има характера на искане за изменение на определението в частта относно разноските и следва да се разгледа по реда на чл. 248 от ГПК, поради което се е произнесъл с оспореното с втората частна жалба определение с № 7145/23.08.2023 г. по същото дело. Настоящият съдебен състав намира частната жалба срещу определение № 7145/23.08.2023 г. адм.д. № 11743/2022 г. на Административен съд София – град за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. Дамянова, Д. Недковски, А. Недковска и С. Недковска, против мълчаливия отказ на Областния управител на област София за издаване на индивидуален административен акт по чл.39а, ал.2 ЗДС. В последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на оспорващите е заявил, че е налице издаден положителен административен акт по чл.39а, ал.2 ЗДС, поради което за тях е отпаднал правния интерес от оспорване на мълчаливия отказ. Съдът е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК поради отпаднал правен интерес за водене на производството. Жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. С определението за прекратяване в поза на жалбоподателите са присъдени разноски, съобразно представените от тях доказателства. На основание постъпилата частна жалба с вх. № 26262/12.07.2023г. срещу протоколно определение № 115 от 05.07.2023г., имаща характера на искане по чл. 248 ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е постановил определение № 7145/23.08.2023 г., с което е приел, че искането за изменение на протоколното определение за прекратяване в частта, касаеща разноските е неоснователно. За да се произнесе в този смисъл е прието, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите е основателно, тъй като съгласно чл.143, ал. 2 от АПК, те имат право на такива при прекратяване на делото. Ответникът дал повод за завеждане на делото и последващото му произнасяне било основание за прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес на жалбоподателите, но не и за неприсъждане на разноски. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а в случая именно поведението на ответника е станало повод за образуване на делото. Според решаващия съдебен състав, по аргумент от противното, административния орган следва да понесе направените от жалбоподателите деловодни разноски Постановеното определение е неправилно. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Прекратяването на производството по делото поради липса на правен интерес от оспорването не следва да се приравнява на приключване на производството поради оттегляне на акта по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК. В настоящия случай не са налице доказателства за оттегляне на оспорения административен акт, каквато хипотеза изрично визира цитираната правна норма. Липсва волеизявление на органа, издал административния акт, насочено към едностранно прекратяване на неговото действие, което да се определи като „оттегляне“ по смисъла на така разписаната законова разпоредба. Не са налице основания и възможност за прилагане по аргумент на противното, на хипотезата на чл. 143 ал. 3 от АПК, тъй като в нея са изрично разписани правила за произнасяне по отношение на разноски в полза на ответника в съдебното производство при неговото прекратяване, което е обвързано с наличието или липсата на поведение, дало повод за осъществяване на разходи от страна на жалбоподателите. В случая безспорно липсва основание за присъждане на разноски в полза на Областен управител на Област София. При наличието на определени от законодателя правила, свързани с разпределението и дължимостта на направените от страните разноски, извън правомощията на съда е да доразвива същите и да ги тълкува разширително съобразно установените в конкретното производство факти и обстоятелства. При липсата на оттегляне на оспорения пред съда акт в смисъла на чл. 143 ал. 2 от АПК от страна на административния орган, разноски на жалбоподателите в производството не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и искането за присъждане на разноски на жалбоподателите да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 предл. второ вр. чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,