Определение № 2334 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1288/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ТРИУС – 3“ ЕООД срещу определение № 288/07.05.2024 г. по в.ч.т.д. № 215/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 402/20.03.2024 г. по т. д. № 15/2024 г. на Окръжен съд Варна и е прекратено производството. Жалбоподателят „ТРИУС – 3“ ЕООД заявява оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на подадената частна жалба по същество. Излага съображения за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 248 ГПК във връзка с производството по обжалване на отказа за вписване на преобразуване и заличаване на преобразуващото се дружество. Позовавайки се на изричната норма на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, оспорва изводите на съда за охранителния характер на производството, изведени от чл. 530 ГПК, като подчертава, че разпоредбата е еднозначна и не подлежи на тълкуване в обратен смисъл, а нормите на ГПК са със субсидиарен характер, изтъквайки, че същите допускат прилагането на особени правила, каквито са тези в ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва изводите за необжалваемост на определението по чл. 248 ГПК с оглед неговия непреграждащ характер. Излага съображения, че Агенцията по вписванията има качеството на страна в производството поради възможността й да участва в същото с подаване на жалби, поради което същата дължи разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. От материалите по делото се установява, че Окръжен съд Варна е бил сезиран с жалба на „ТРИУС – 3“ ЕООД срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията № 20240104194107-2/11.01.2024 г. за вписване на вливането на „Триус груп“ ЕООД в „ТРИУС – 3“ ЕООД. С решение № 56/05.02.2024 г. по т. д. № 15/2024 г. окръжният съд е отменил обжалвания отказ и е указал вписване на заявените от „ТРИУС – 3“ ЕООД обстоятелства. В срока за обжалване на решението жалбоподателят е депозирал молба по чл. 248 ГПК за допълване на същото в частта му за разноските, която е оставена без уважение с определение № 402/20.03.2024 г. по т. д. № 15/2024 г. на Окръжен съд Варна. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд Варна е счел подадената от „ТРИУС – 3“ ЕООД частна жалба за недопустима и е отказал да я разгледа по същество. Изложил е мотиви, че обжалването на определението по чл. 248 ГПК е обвързано от обжалваемостта на съдебното решение в главното регистърно производство по вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Аргументирал е, че същото е едностранно и охранително, насочено към издаване на благоприятен за молителя акт. Извел е характерните белези на охранителното производство, регламентирано в ГПК, и оттам е направил извод за липса на качеството насрещна страна на Агенция по вписванията, въпреки измененията на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 105/2020 г., доколкото Агенцията не упражнява свои права на жалба срещу отмяна на отказа за вписване на обстоятелства в ТР, нито заявителят има интерес да обжалва акт, с който исканото вписване е наредено на административния орган, натоварен с регистрацията. Изложени са и съображения за липса на преграждащ характер на атакуваното определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд Варна определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Поради това на изследване подлежи въведеният с частната жалба процесуален спор за характеристиката на производството по вписване в ТРРЮЛНЦ при съществуващата правна уредба. Краткият отговор на този въпрос е, че същото има едностранен, охранителен характер. Съображенията за това са следните: С последните изменения на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 105/2020 г., в чл. 25, ал. 2 се предвиди при обжалване на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, последната да може да представи отговор, а постановеното от окръжния съд решение да се съобщава и на Агенцията – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 25, ал. 6 на същия закон се предвиди още, че в производството по обжалване на отказ съдът присъжда разноски. Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ обосновава категоричния извод, че по своята същност и правни белези това производство не се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава Петдесет и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането ѝ на Агенция по вписванията със Закона за търговския регистър /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008г./ не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, цитирана и систематизирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г. на II т.о. на ВКС, споделяна от настоящия състав, според която в регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията няма качеството на страна, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“. Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя. С оглед едностранния характер на производството и липса на възможност за обжалване на решението, постановено в същото, като необжалваемо на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК следва да се прецени и определението на окръжния съд, постановено по молба за допълване или изменение на решението му в частта за разноските. Поради това частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, се явява неоснователна. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС