Определение № 337 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4750/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Ж. лично и като законен представител на Ж. И. Ж. против решение №66/28.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 25/2021 г. от състав на АС – Бургас. Ответникът оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че искането за разсрочване на изпълнението на решението е неоснователно и го е оставил без уважение. Макар и подадена като касационна жалба против решение на въззивен съд, жалбата представлява частна жалба против определение, с което съдът се е произнесъл по искане с правно основание чл.241 ГПК, за пръв път с решението си, доколкото е отменено решение на първоинстанционен съд и е постановено ново, с което е уважен установителния иск с правно основание чл.422 ГПК. Съдът е приел, че искането за разсрочване на изпълнението на решението е допустимо, но независимо от доказаното влошено материално състояние на ответниците съдът намира искането на неоснователно. Възможността за разсрочване на вземането има за цел да облекчи положението на длъжника, но не може да намалява размера на дълга и да влошава положението на кредитора, поради което при разсрочване на изпълнението, след всяко предвидено плащане, върху останалата неизплатена част от задължението съдът следва да присъди законна лихва. В случая исканото разсрочване би довело до значително ново нарастване на дълга. Съдът намира, че поради учредените ипотеки върху имущество на ответниците в техен интерес се явява своевременното изпълнение, а не формирането на допълнителен дълг от законните лихви, които при поискания вариант за разсрочване ще бъдат дължими след плащане на всяка месечна вноска от 150 лв., общо върху цялата останала неизплатена сума, до пълното погасяване на дълга. Ето защо молбата по чл.241 от ГПК съдът е счел за неоснователна. Предвид обстоятелството, че подадената жалба следва да се разгледа по реда на чл.274, ал.2 а не по реда на ал.3 на чл.274 ГПК, тя следва да се разгледа по същество, без да се преценява наличието на касационни основания по допустимост на касационно обжалване. Правилно въззивният съд е преценил, при евентуално разсрочване на задължението ще се достигне до положение на по-голяма задлъжнялост на длъжниците, предвид задължението на съда да присъди и законна лихва върху неизплатената част от задължението. Значителното ново нарастване на дълга, което би се постигнало с исканото разсрочване, би довело до влошаване на положението на длъжника, каквато не е целта на разсрочването на дълга. Предвид съвпадането на изводите на настоящия състав с тези на състава на АС – Бургас, определението следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС