Определение № 344 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. С. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 565 от 26.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1362/ 2020 г., с което е потвърдено определение на Старозагорски районен съд от 03.06.2020 г. по гр.д.№ 1194/ 2020 г. и по този начин е върната исковата молба на частния жалбоподател против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, [населено място] (ГДИН) поради неотстраняване в срок на нередовностите й. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е дал надлежни указания по делото за внасяне на дължимата такса, нито е уточнил каква по размер такса би следвало да бъде внесена, с оглед квалификацията на предявения иск. Твърди също, че съдът не е мотивирал надлежно акта си, като не е обсъдил всичките му доводи и възражения и неправилно е приложил материалния закон при квалификацията на предявения иск. Излага съображения за директното приложение на чл.17 и чл.47 ХОПЕС, което според него обуславя допустимостта на предявения иск. Поддържа, че по други граждански дела, образувани по искови молби със сходни обстоятелства и петитум, искът бил квалифициран по различен начин и делата били разгледани по реда на ЗОДОВ, каквато квалификация следвало да бъде дадена на претенцията му по настоящето дело. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени и обобщени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните; за задължението на въззивния съд при обжалване на определение за връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности да даде сам указания за отстраняване на нередовности, които първата инстанция не е констатирала и да отчете отстранените от ищеца нередовности преди да са му дадени указания; за квалификацията на иска и приложимия закон, когато ищецът основава претенцията си на твърдения за вреди, търпени от нарушаване на правото на Европейския съюз от държавата и за това нарушава ли принципите на ефективност и равностойност изискването за внасяне на пропорционална такса за разглеждане на тази претенция, а не по-ниската проста такса по ЗОДОВ; за приложението на чл.17 и чл.47 ХОПЕС при предявен иск за обезщетяване на вреди от извършено от държавата нарушение на правото на собственост и обуславя ли това приложение разглеждане на делото по реда на ЗОДОВ, а не на ЗЗД. Формулира и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на съдържанието на разпоредбите на чл.42 ХОПЕС (вероятно се има предвид чл.47 ХОПЕС, доколкото чл.42 от Хартата няма никаква връзка с доводите на жалбоподателя) и чл.4 пар.3 ДЕС. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Старозагорски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Й. С. против ГДИН, предявени са осъдителни искове за парични притезания. Обстоятелства, на които ищецът основава претенциите си, са сключени от него и лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, договори за прехвърляне на вземания, които цедентът има към ГДИН; уведомяване на длъжника за цесията; извършени след получаване на уведомлението плащания на част от цедираните вземания от ГДИН на трети лица - кредитори на цедента с наложени запори; неправомерност на това действие поради липса на наложени запори върху вземанията преди съобщаването на цесията. Петитумът на исковата молба е ответникът да бъде осъден да заплати частта от вземанията, които е платил на трети лица след уведомлението, че вземанията срещу него са прехвърлени от титуляра им на ищеца. Поискано е делото да бъде разгледано по реда на ЗОДОВ, защото ответникът с действията си нарушавал правото на Европейския съюз и по–точно чл.17 ХОПЕС. Съдът намерил исковата молба за нередовна и указал на ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението да внесе държавна такса в размер на 294,01 лв. Посочил, че определянето на правната квалификация на иска е негово задължение, че не е обвързан от сочената от ищеца квалификация и че при изнесените в исковата молба факти искът е за реално изпълнение на парично задължение от длъжник по договор за цесия, а не за обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС. Във връзка с дадените му указания процесуалният представител на ищеца депозирал молба, с която заявил, че съдът неправилно е квалифицирал исковете и че ищецът не дължи определената държавна такса, тъй като е завел делото по реда на ЗОДОВ. Първоинстанционният съд счел, че указанията му не са изпълнени и постановил връщане на исковата молба. Актът му е потвърден с обжалваното в настоящето производство въззивно определение. Въззивният съд приел, че правната квалификация на предявения иск е служебно задължение на съда и че в случая ищецът неправилно поддържа, че същата трябва да бъде по ЗОДОВ. Освен това посочил, че дори делото да се разглежда по специалните правила на този закон, то пред първата инстанция не са били представени доказателства за внасяне на дължимата и по него такса. При тези мотиви на въззивния съд, поставените от частния жалбоподател правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването им има установена практика, според която въззивния съд е инстанция по съществото на спора и при обжалване пред него на преграждащо определение на първата инстанция е длъжен да провери самостоятелно налице ли са предпоставките за разглеждане на делото. Той е длъжен да се произнесе по всички направени в жалбата възражения и да изложи в мотивите си фактическите констатации и правните изводи, до които достига, без да е обвързан от изложеното в частната жалба. Има ли нередовности на исковата молба и дали са отстранени в срок, въззивният съд преценява с оглед разпоредбата на чл.64 ал.1 ГПК, като той не може да дава указания за отстраняване на нередовности. Ако констатира наличие на нередовности, за които са дадени указания и които не са отстранени в указания срок, въззивният съд потвърждава връщането на исковата молба, а ако констатира липсата на такива, но наличие на други нередовности, за които на ищеца не са били дадени указания, той връща делото на първата инстанция за отстраняването им. Квалификацията на предявения иск е служебно задължение на съда и се извършва въз основа на заявените от ищеца като пораждащи спорното право факти и отправеното искане за защита. Ако ищецът твърди факти за договорно неизпълнение, предявеният иск се разглежда по общия ред, без оглед дали противоправността на неизпълнението се твърди като произтичаща от нарушаване на правото на Европейския съюз. По реда на ЗОДОВ се разглеждат искове за обезщетяване на вреди от извършено от държавата нарушение на правото на Съюза, а не искове за реално изпълнение на парично задължение, възникнало от договор. Нормите на чл.17 и чл.47 ХОПЕС могат да имат значение при предявен иск за обезщетяване на вреди от извършено от държавата нарушение на правото на Европейския съюз, но те нямат отношение в производство по предявен иск за реално изпълнение на възникнало от договор задължение. Обжалваното определение по същество съответства на така установената практика, поради което няма основание да бъде допуснато до касационен контрол. По аналогични съображения няма основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на съдържанието на разпоредбите на чл.4 пар.3 ДЕС и чл.47 ХОПЕС. Съдържанието на тези разпоредби е добре изяснено в практиката на Съда на Европейския съюз, но те нямат отношение към предмета на дело, образувано по иск за реално изпълнение на задължение, възникнало от договор. По изложените съображения Върховният касационен съд