Решение № 14414 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2012 г.

Решение № 14414 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна при ЦУ на НАП против решение № 3025/20.12.2011 г. по адм. д. № 3079/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 181004838/06.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 418/26.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2005 г. за размера над 940, 90 лв. до 1 202, 10 лв. и съответните лихви и за данъчен период 2006 г. за размера над 750, 44 лв. до 2 801, 90 лв. и съответните лихви, и по касационна жалба на Севдие Вели Ахмедова от с. Ясеновец, Община-Разград, срещу същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на ДД "ОУИ" и за неоснователност на касационната жалба на Севдие Вели Ахмедова. Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни. За да отмени частично РА съдът се е позовал на извършено от органите по приходите недопустимо смесване на облагането по общия и специален ред, вследствие на което са установени незаконосъобразно задължения за преки данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 години в по-висок от дължимия размер, който следва да се определи при формиране на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В тази част данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2005 г. е отменен за размера над 940, 90 лв. и и за данъчен период 2006 г. за размера над 750, 44 лв. и съответните лихви за забава. В тази част решението е правилно и касационната жалба на ДД"ОУИ" е неоснователна. При определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци за 2005 г. и 2006 г. ревизиращите органи са възприели подход на автоматично сборуване на доходи от трудови правоотношения, други доходи по смисъла на чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.) и данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, което е недопустимо смесване на облагане по общия и по специалния ред. В резултат на това незаконосъобразно е определен размера на пряк данък за тези години, който съдът правилно е намалил до размер 940, 90 лв. за 2005 г. и 750, 44 лв. за 2006 г., и съответните лихви за забава. За 2004 г. не е установено неправилно формиране на данъчната основа и размерът на дължимия данък е потвърден - 6 754, 87 лв., със съответната лихва за забава. За следващите години за периода 2007-2009 допуснатото нарушение не влияе на дължимият данък, поради което не са налице незаконосъобразно определени задължения. По същество, съдът е приел изводите в РА за правилни и при доказани основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - данни за укрити приходи и декларираните и/или получени приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето, правилно органите по приходите са преминали към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и при така определената данъчна основа, установените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - 6 754, 87 лв., за 2005 г. до 940, 90 лв., за 2006 г. до 750, 44 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 46 963, 60 лв., за 2008 г. - 9596, 27 лв. и за 2009 г. - 48, 89 лв., ведно с лихвите за забава, са законосъобразни. Решението и в тази обжалвана част е правилно, поради което касационната жалба на Севдие Вели Ахмедова е неоснователна. От данните по делото, включително и приложената административна преписка се установява следното: През ревизираните периоди лицето Севдие Вели Ахмедова е без регистрация по ТЗ и без регистрация по ЗДДС. За ревизираните 2004, 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 години същата не е подавала ГДД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. През 2005 г. е получила възнаграждения по трудови правоотношения от работодател - съпругът й Гюнеш Хасанов Ахмедов в качеството му на ЕТ"Слънце-Гюнеш Хасанов" общо в размер на 1 123, 32 лв. и през 2009 г. по същите правоотношения в размер на 59,05 лв., като от работодателя са удържани авансово осигурителни вноски и пряк данък. През 2009 г. Ахмедова получава от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност в общ размер на 824,80 лв., постъпили по банкова сметка, от които са изтеглени 820 лв. На 14.12.2005 г. Ахмедова сключва с "Райфайзен банк" ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 7 000 лв., от които съгласно извлечение от банкова сметка са усвоени 6 905 лв. на 15.12.2005 г. и са внасяни ежемесечно вноски от 125 лв. за погасяването му. Установени при ревизията са получени от лицето парични преводи от чужбина чрез Western Union от различни физически лица - 90 броя, които са направили по един или повече от един преводи в евро, постъпващи от Турция и от различни европейски страни, възпроизведени с дати, имена и размер на сумите в РД и в съдебното решение по списъците за съответните години - справки по ревизионния доклад - л. 491-494 от административната преписка и Приложение № 3. Така получените суми лицето не е декларирало като доходи/приходи. При установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, данъчният орган е преминал към определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което лицето е било надлежно уведомено. Направена е съпоставка между приходите и разходите по години, приспаднати са и обичайни разходи за живот, установени на база статистически данни от НСИ, а за Белгия, където семейството е пребивавало през голяма част от периода, ревизиращите органи са приели сума значително по-ниска от средната статистическа стойност за пребиваване в Кралство Белгия, като за 2004 г. - по 33, 76 евро на ден, за 2005 г. - по 33, 33 евро на ден и за 2006 г. - по 36, 22 евро на ден, които са в по-нисък размер и от дневните суми по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Основните спорни въпроси между страните са: налични средства от 30 000 лв., представляващи начално салдо за 2004 г.; следва ли да се приложат към Ахмедова статистическите данни за издръжка на едно лице в Кралство Белгия; налице ли са приходи от 30 000 лв. за 2007 г. и 30 000 лв. за 2008 г. от получени дарове в брой при сватби на синовете на лицето; налице ли са парични средства в размер на 16 000 лв. за 2008 г. от получен банков кредит от сина на лицето; налице ли са парични средства в размер на 55 000 лв. за 2008 г. от получен заем от физическо лице; представляват ли получените през ревизирания период парични преводи облагаем доход за лицето и представляват ли те семейна имуществена общност. По отношение на началното салдо към 01.01.2004 г. правилно съдът е приел, че е нула лева. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство от жалбоподателката са представени доказателства за източник на доход от предходни на 2004 г. години, наличие на приходи в размер над 30 000 лв. и наличието към 01.01.2004 г. на тези средства. Единствените доказателства за това обстоятелство са свидетелските показания на Ердинч Хасанов, които съдът не е кредитирал поради това, че показанията на свидетеля не почиват на негови непосредствени възприятия, а пресъздават думи на ревизираното лице и освен това показанията на свидетеля са взаимно противоречиви. По отношение на приетите с ревизията дневни разходи за пребиваването в Кралство Белгия, съдът е приел доводите на жалбоподателката за неоснователни. Тези разходи са отчетени с ревизията в минимален размер - за 2004 г. по 33, 76 евро на ден, за 2005 г. по 33, 33 евро на ден и за 2006 г. по 36, 22 евро на ден, които са в размер по-нисък от командировъчните по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. След като страната претендира, че действително извършените от нея разходи за пребиваването й извън територията на страната са в друг размер, то нейна е тежестта да установи размера на тези разходи. След като разходи не са установени от оспорващата, правилно съдът е потвърдил размерът, който е определен с ревизията. По отношение на твърденията за приходи от по 30 000 лв. за 2007 г. и 2008 г., получени като парични дарове при сватби на двамата синове на жалбоподателката липсват доказателства тези суми да са дадени на нея или на съпруга й. Установяват се със свителестки показания получени от младите семейства парични суми на сватбите им като дарове, но по делото не са представени доказателства тези сума да са предоставени от младите семейства на тяхната майка и свекърва - Севдие Ахмедова. За неоснователно е прието и твърдението за получена сума в размер на 16 000 лв. от Ахмедова през 2008 г. като заем, получен от сина й. Фирмата на сина на жалбоподателката ЕТ "Шакира 89 -Гйокхан Гюнеш" е получател на кредит във формата на кредитна линия в размер на 16 000 лв., но от счетоводните регистри на предприятието на едноличния търговец няма данни да са съставени съответните счетоводни записвания за предоставяне на същите тези суми на трето лице. За неоснователно съдът е приел и твърдението за получен заем в размер на 55 000 лв. от съпруга на ДЗЛ - Гюнеш Ахмедов по представен договор за заем от месец май 2008 г. със страни Гюрсел Керимов - заемодател и Гюнеш Ахмедов - заемател. Предвид липсата на дати в договора за предаване на сумата и за връщането й, липсата на доказателства за притежанието от заемодателя на парични средства в посочения размер, съдът правилно е приел, че не е доказано изпълнението на реалния договор за заем, поради което липсва основание за включване на 55 000 лв. в приходната част за 2008 г. Безспорно е установено, че през ревизираните данъчни периоди Севдие Ахмедова получава парични суми от чужбина чрез Western Union, като не се оспорва нито размера на паричните средства, нито левовата им равностойност. Правен спор съществува и относно това дали тези суми, привеждани чрез Western Union представляват облагаем доход от една страна, както и дали са семейна имуществена общност по смисъла на СК, за да се разпредели сумата като облагаем доход между двамата съпрузи по 1/2 за всеки от тях. Твърденията на жалбоподателката са, че получените от чужбина средства са: дарения; плащания за продажба на недвижим имот; възнаграждения по трудови правоотношения. За нито едно от посочените твърдения не са представени доказателства в хода на проведени административно и съдебно производство. След като ДЗЛ не е представило доказателства във връзка с твърденията си, правилно е прието от административния орган и от съда, че получаваните от нея парични средства от чужбина чрез Western Union представляват облагаеми доходи и правилно са включени в облагаемата данъчна основа. По отношение на довода на жалбоподателката, че получаваните от нея от чужбина парични средства са семейна имуществена общност, съдът правилно е приел, че липсва основание за признаване на съвместен принос на съпрузите и паричните средства, получени като преводи в брой не са обхванати от законовата презумпция на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс, действащ през процесния период. Липсват данни паричните средства получени чрез Western Union да са вложени в банка под формата на паричен влог. Извършени са насрещни проверки и от получените отговори от банки не се установява Севдие Вели Ахмедова да е внасяла суми на влог. След като паричните средства не представляват "паричен влог", то те представляват личен доход на получателя им и не могат да бъдат определени като СИО. При така установените данни по делото, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода от 2004 г. до 2009 г. е законосъобразно определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи, но е коригиран размера на данъчната основа за облагане, респективно - коригиран е в посока намаление дължимия данък само за 2005-2006 години, като съдът е обосновал решението си с разпоредби от ЗОДФЛ (отм.) и ДОПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,