Определение № 545 от 02.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 425/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение02.08.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 23.11.2011г. по гр.д.№11444/2011г. на Софийски градски съд, с което е върната насрещната въззивна жалба на М. Й. К. поради невнасяне на дължимата държавна такса. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. К. от [населено място], срещу протоколно определение от 23.11.2011г. по гр.д.№11444/2011г. на Софийски градски съд, с което е върната насрещната въззивна жалба на М. Й. К. поради невнасяне на дължимата държавна такса. Искането е да бъде отменено определението като незаконосъобразно. Ответникът по жалбата не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. М. Й. К. е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която частично е уважен предявения от [фирма] срещу нея иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК. С разпореждане от 20.06.2011г. въззивният съд е указал на М. К. в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността на насрещната въззивна жалба като внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 38,10лв. и в същия срок да представи доказателства за внасянето й в съда. Съдът е приел, че връчването е извършено по реда на чл.41, ал.2 ГПК. По делото е удостоверен фактът, че връчителят не може да връчи съобщението в продължение на един месец на адреса на страната – на 16.09.2011г. от длъжностно лице -призовкар и на 28.10.2011г. от длъжностно лице-пощальон, които данни не са опровергани. Поради това законосъобразно въззивният съд е приложил фикцията за връчване по чл. 41 ГПК. Към насрещната въззивната жалба М. К. е следвало /съгласно чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с чл.84 от ГПК/, а не е приложила документ за внесена държавна такса. В случая са дадени указания и срок за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване, които са редовно съобщени по реда на чл.41, ал.2 ГПК и не са изпълнени в дадения от съда законов срок, поради което правилно с обжалваното разпореждане са приложени последиците на чл.262, ал.2, т.2 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение