Определение № 60076 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Лайтинг къмпани“ АД, чрез адв. Д. Г., САК, против определение № 20 от 28. 01. 2021 г. по гр. д. № 3194/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставено без разглеждане искане по молба вх. № 6762/3. 09. 2020 г. на дружеството за тълкуване на определение № 61 от 21. 05. 2020 г. по гр. д. № 3194/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което са дадени указания за вписване на молбата за отмяна и с което е оставено без уважение искане на дружеството, направено със същата молба, за възстановяване, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК, на срока за вписване на молбата за отмяна. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му, връщане на делото за произнасяне по молбата по чл. 251 ГПК и уважаване на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК. Подаден е отговор на частната жалба от „Инвестбанк“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Допустима, но неоснователна е частната жалба срещу определението в частта му, с която е оставено без разглеждане искане по молба вх. № 6762/3. 09. 2020 г. на дружеството за тълкуване, на осн. чл. 251 ГПК, на определение № 61 от 21. 05. 2020 г. по гр. д. № 3194/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което са дадени указания за вписване на молбата за отмяна. Съставът на ВКС е приел недопустимост на молбата по чл. 251 ГПК по съображения, че на тълкуване подлежат съдебни актове – решения или определения, с които съдът се е произнесъл по даден спор. Разпорежданията по движение на делото, включително и тези, с които се дават указания на страната за извършване на определени действия, не подлежат на тълкуване, а дали те са точни и ясни може да се прецени само при осъществяване на инстанционен контрол на акта, с който се прилагат последиците от неизпълнение на указанията. Изводите на съдебния състав са правилни. Съобразени са с характера и последиците на акта по чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 112, б.“к“ и „з“ и чл. 114 изр. последно ЗС (по движение на делото, тъй като със същия не се разрешава материалноправен или процесуалноправен спор, а се извършва преценка за надлежно упражняване правото на отмяна на влязло в сила съдебно решение и се предоставя възможност за законосъобразно развитие на производството по отмяна), както и със задължителните указания по тълкуването и прилагането на цитираните правни норми, дадени с ТР № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС, точка 2. Преценката, че определението, чието тълкуване се иска, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК е законосъобразна. Допустима, но неоснователна е и частната жалба срещу определението в частта му, с която е оставено без уважение искане на дружеството, направено със същата молба вх. № 6762/3. 09. 2020 г., за възстановяване, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК, на срока за вписване на молбата за отмяна. По делото е установено, че с определение № 713 от 17. 12. 2019 г. по ч. т. д. № 2846/2019 г. на ВКС, 2 т.о., не е допуснато до касационно обжалване определение № 22332 от 30. 09. 2019 г. по ч. гр. д. № 10198/2019 г. на СГС, ТО, 6 с-в, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише молбата за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот вх. № 48484/17. 08. 2018 г. С определение № 61/21. 05. 2020 г. съставът на ВКС е дал отново указания за представяне на доказателства за вписване на молбата за отмяна, които не са били изпълнени в срок и с определение № 87 от 4. 08. 2020 г. по гр. д. № 3194/2019 г. молбата за отмяна е върната и образуваното по нея производство - прекратено. Индивидуализация на имотите по кадастрална карта се съдържа в постановленията за възлагане, чиято отмяна се иска. При тези данни, правилна е преценката на състава на ВКС, че „Лайтинг Къмпани“ АД е било наясно с основанията, послужили за отказ от вписване на молбата за отмяна в развилото се производство по обжалване отказа на съдията по вписванията, че данни за индивидуализацията на имотите по кадастрална карта и границите им се съдържат в постановленията за възлагане и в скиците от кадастралната карта, че молителят е имал възможност в срок да индивидуализира ответниците по молбата за отмяна и да поиска издаване на официално заверен препис от същата, а при необходимост – да поиска и продължаване на срока, поради което не би могло да се приеме, че пропускането на срока се дължи на особени и непредвидими обстоятелства, които страната не е могла да отстрани. Понятието „особени непредвидени обстоятелства“ не е дефинирано нормативно, но правната доктрина и практика на Върховния касационен съд еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса - напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др. (в този смисъл са определение № 707 от 23. 07. 2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г., 2 т.о., определение № 540 от 25. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 430/2012 г., 1 г.о., определение № 902 от 19. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6879/14 г., 3 г.о., определение № 9 от 12. 01. 2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г., 2 г.о., определение № 11 от 5. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г., 4 г.о. и др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК. В случая, посочените от жалбоподателя обстоятелства не са особени и непредвидени по смисъла на посочената разпоредба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,