Решение № 3129 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5975/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Л. С. С. и М. С. С. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. Г., всички от гр. София, срещу Решение № 10977 от 28.03.2025 г., постановено по адм. д. № 8931/2024 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която са отхвърлени исковете им за присъждане на обезщетение за причинените им имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху вземането на всеки един от тях в размер на по 38 264,80 лева за сумата над по 454,44 лева до пълния предявен размер от по 13 484,88 лева за периода от 18.05.2021 г. до 13.05.2024 г.

Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение в обжалваната от тях част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели, Л. С. С. и М. С. С. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. Г., не се явяват. Представляват се от адв. Св. Манев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът, Национална здравноосигурителна каса - София, редовно призован, се представлява от юриск. Миличин, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на съдебното решение в обжалваната част по съображения, изложени устно в хода по същество.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Административният съд е сезиран с искова молба, уточнена с молба от 15.10.2024 г., по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявена от Л. С. С. и М. С. С. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. Г., против Национална здравноосигурителна каса - София /НЗОК/ за присъждане на обезщетение в размер на по 13 484,88 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от по 38 264,79 лева за периода от 18.05.2021г. до 13.06.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни бездействия на административния орган – забавено произнасяне и изпълнение, във връзка с които са водени съдебни и изпълнително производство, довели до забавеното изпълнение на ликвидно и изискуемо парично вземане.

С обжалваното решение АССГ е уважил частично исковете на Л. С. С. и М. С. С. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. В. Г., за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 454,44 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващи се в законната лихва върху вземането им в размер на по 38 264,80 лева за периода от 14.05.2024г. до 13.06.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.09.2024г. до окончателното изплащане на присъдената главница, като е отхвърлил исковете над присъдените суми до пълния им предявен размер от по 13 484,88 лева и за периода от 18.05.2021 г. до 13.05.2024 г.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е установил за безспорно, че на 18.01.2021г. от наследниците на починалия С. М. С. - ищци в настоящото производство, е подадено заявление вх.№ Е126-01-6, с което те са поискали от НЗОК възстановяване на разходи за лечение, проведено в чужбина, възлизащи общо на 252 695,75 евро. Лечението на С. М. С. е било разрешено с Решение № РД-Е112-40/23.07.2020г. на управителя на НЗОК, издадено след първоначален отказ и отмяната му с решение по адм.д. № 4618/2018г. по описа на Административен съд София-град. По това заявление административният орган не се е произнесъл в срока по чл.57 АПК и с Решение № 7501/10.12.2021г., постановено по адм.д. № 4045/2021г. по описа на Административен съд- София град е отменен мълчалив отказ на управителя на НЗОК, като преписката е върната на компетентния орган за произнасяне.

Междувременно по административната преписка в НЗОК е постъпило писмо от 03.05.2021г. от институцията по престой и лечение в чужбина, в което посочената сума за възстановяване е в размер на 39 129,56 евро или 76 529,59 лева.

Впоследствие административното производство е спряно и с Определение № 6009/28.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2910/2022 г. по описа на АССГ, спирането е отменено. След връщане на преписката е последвало възобновяване на административното производство и събиране на още информация. С Решение № РД-Е126-80/22.04.2024г. управителят на НЗОК е разрешил възстановяване на средства в натура от бюджета на НЗОК в размер на 76 529,59 лева - левова равностойност на 39 129,56 евро по заявление вх.№ Е126-01-6/18.01.2021г. за получена и заплатена необходима медицинска помощ, оказана по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 по време на престой на територията на Федерална република Германия на С. М. С. – починал и е отказал възстановяване на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства в натура до размера на общата претендирана сума за възстановяване в размер на 252 695,75 евро.

Това решение е обжалвано от ищците в частта на постановения отказ като по жалбата им е образувано адм.д. № 5050/2024г. по описа на Административен съд – София град, неприключило към настоящия момент. В частта, в която е разрешено възстановяване на средства в натура от бюджетна на НЗОК в размер на 76 529,59 лева, съставляващи левовата равностойност на 39 129,56 евро по заявление вх.№ Е126-01-6/18.01.2021г., решението представлява благоприятен за ищците административен акт, те не са го оспорили и то е влязло в сила на 14.05.2024г.

Изплащането на горепосочената сума е станало след образуване на изп.дело № 20248580400755 по вх.№ 25055/03.06.2024г. по описа на ЧСИ У. Димоларова, рег.№ 858. Самото плащане е извършено на 13.06.2024г., за което са представени две бюджетни платежни нареждания, всяко за сума в размер 38 264,80 лева, с получатели съответно М. С. С. и Л. С. С..

При така установеното и след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, съдът е приел, че предявените искове за имуществени вреди са доказани частично по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в забавено изплащане на дължимото парично задължение, но само за периода от 14.05.2024 г. до 13.06.2024 г., за ищците са настъпили имуществени вреди – лишени са от възможността да си служат с парите, поради което вредата се изразява в дължимата мораторна лихва и е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилите вреди. Съдът е счел, че към датата на подаване на заявлението е била налице единствено претенция от страна на ищците за възстановяване на разходи за лечение в чужбина, сторени от техния наследодател, съответно - към тази дата не е налице изискуемо задължение и не може да се твърди забавено плащане, а оттам- възникване на задължение за лихва. След като моментът на възникване на задължението е 14.05.2024г. – датата на издаване на административния акт, с който е одобрена за възстановяване сума в размер на 39 129,56 евро или 76 529,59 лева, лихва е дължима от този момент до изпълнение на задължението – извършване на плащането, изпълнено на 13.06.2024г., чрез банков превод по сметките на правоимащите лица, а не от момента на подаване на заявлението – 18.01.2021г. или друга дата. За ищците са настъпили твърдените от тях имуществени вреди – лишени са от възможността да си служат с парите, поради което вредата се изразява в дължимата мораторна лихва. Налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.

Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдебното решение в обжалваната му част е частично неправилно.

Неправилно съдът е приел, че претенцията на ищците е за заплащане на мораторни лихви върху платена им главница, съставляваща действително сторените от общия им наследодател разноски за лечение в болнично заведение в Германия. Всъщност се претендират пропуснати ползи от по-късното плащане на тази главница, изчислени като размер чрез равностойността на законната лихва за претендирания период, а именно: 14 дни по см. на чл.57 от АПК, счита но от 03.05.2021г- датата, на която НЗОК получава потвърждение от болницата в Германия за стойността на лечението на покойния С. М. С., т.е. от 18.05.2021 г. до датата на реалното изплащане на тези суми на наследниците му – 13.06. 2024г. Обстоятелството, че се претендират пропуснати ползи от по-късно от датата на изискуемостта на вземането за суми, платени в лечебно заведение в чужбина, води до неприложимост на разпоредбата на т.4 от ТР №3/ 2004 на ОСГК на ВКС по отношение изпадането в забава и дължимостта на законната лихва в чистия й вид.

Ищците в случая са подали до НЗОК на 18.01.2021 г. Заявление за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 /Б/ параграф 5-9, чл.26 /Б/ параграф6-7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. на ЕП и на Съвета от 16 септември 2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/№883/2004г. за координация на системите за социална сигурност. Като основен принцип/фактор/ в този регламент е въздигната възможността лицата, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ № 883/2004г., да се възползват от правата си във възможно най-кратък срок и при оптимални условия / Съображение Пето от Регламента/- от една страна, а от друга – лицата, обхванати от настоящия регламент, следва да получат от компетентната институция навременен отговор на техните искания, който следва да им бъде предоставен най-късно в сроковете, определени от законодателството в областта на социалната сигурност на съответната държава-членка, ако съществуват такива срокове / Съображение Седмо от Регламента/.

Първата дата, на която НЗОК е получила потвърждение от болницата в Германия за действителните, реално сторени за лечението на С. С. разходи, е 03.05.2021 г. /цитирана в писмо на управителя на НЗОК -л.40 по делото/ получен от него отговор на запитване R 897434 от 03.05.2021г. институцията по престой определя сума за възстановяване в размер на 39 125.56 евро, равна на 76 529.59 лв/.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от Наредба № 5 от 21.03.2014г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване /Наредбата/,разходите по ал.3 се възстановяват на лицето /лицата в срок до 3 месеца след представяне на документите по ал.1 / сред които и финансовата документация за доказване заплащането на пряко свързаните с извършеното обслужване разходи/.

По горните съображения ищците са претърпели вреди във вид на пропуснати ползи от по-късното изплащане на дължимата им най-късно на 03.08.2021г. главница в размер на по 6 245,77 / шест хиляди двеста четиридесет и пет Евро и 77 евроцента/ за всеки един от тях / съставляващи равностойността на по 12 215, 66 лв, считано от 04.08.2021г. до 13.05.2024. /датата, от която АССГ е присъдил в тяхна полза законна лихва /, ведно със законната лихва върху цитираната по-горе главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По горните съображения съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено в частите му, в които: 1. Предявеният от Л. С. С. от гр.София срещу НЗОК иск за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника, изчислени като законната лихва върху вземането му в размер на 38 264,80 лв за периода от 04.08.2021г. до 13.05.2024г. е отхвърлен като неоснователен и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди НЗОК да заплати на Л. С. С. от гр.София допълнително сумата от 6245,77 Евро / шест хиляди двеста четиридесет и пет/, съставляващи равностойността на 12 215,66 лв претендирано обезщетение за пропуснати ползи от забавеното плащане на ликвидни и изискуеми суми, претърпени в периода 04.08.2021г. до 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 11.09.2024г.

2. Предявеният от М. С. С. от гр.София –чрез неговата майка и законен представител Е. В. Г. срещу НЗОК иск за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника, изчислени като законната лихва върху вземането му в размер на 38 264,80 лв за периода от 04.08.2021г. до 13.05.2024г. е отхвърлен като неоснователен и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди НЗОК да заплати на М. С. С. от гр.София допълнително сумата от 6245,77 Евро / шест хиляди двеста четиридесет и пет/, съставляващи равностойността на 12 215,66 лв претендирано обезщетение за пропуснати ползи от забавеното плащане на ликвидни и изискуеми суми, претърпени в периода 04.08.2021г. до 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 11.09.2024г.

Съдебното решение следва да бъде оставено в сила в останалите му обжалвани части, с които исковете на всеки един от ищците са отхвърлени за сумата над 12 670,10 лв до пълния размер на претенцията на всеки един от тях от по 13 484,89 лв и за периода от 18.05.2021г. до 03.08.2021г.

С оглед изхода от спора на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер общо на 1500 лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение