Определение № 9526 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. С. В., С. К. Ц., И. К. Ц., Е. К. С., Р. Е. С., Р. Е. Д., В. Г. И. и С. Г. Т., чрез адв. Петрова, против определение № 22221 от 03.06.2026г., постановено по адм. дело № 5745/2026 г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община /СО/ да се произнесе по заявление № САГ26 ГР00 -690 от 20.03.2026г., подадено до главния архитект на СО за издаване на заповед по чл.135, ал.1 във вр. ал.3 от ЗУТ и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяна му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Обжалваното определение е постановено на основание чл.159, т.1 АПК, мотивирано с липса на надлежен предмет на съдебното производство, тъй като мълчалив отказ не е формиран по подаденото заявление с вх.№ САГ26 ГР00 -690 от 20.03.2026г. до некомпетентен административен орган - главния архитект на СО. Обсъдена е компетентността на кмета по смисъла на ал.1 на чл.135 ЗУТ във вр. със заповед № СОА26 РД09-1190 от 5.02.2026г на кмета на СО за делегиране на правомощията по чл.135, ал.1 ЗУТ, като е взето предвид и обстоятелството, че заявлението не е препратено на компетентния орган. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Мълчалив отказ се формира когато нормативно задълженият да се произнесе в изрично указан срок орган бездейства, т.е. не се произнася по заявено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. В случая е безспорно обстоятелството, че със заявление № САГ26 ГР00 -690 от 20.03.2026г. е сезиран главния архитект, който не е компетентния по смисъла на чл.135, ал.1 ЗУТ орган. В самата жалба се иска отмяна на мълчалив отказ на кмета на СО, т.е. на различен административен орган от сезираният със заявлението, без да е установено, че заявлението е препратено на кмета, за да е започнал да тече едномесечният срок по чл.135, ал.3 ЗУТ и кметът да дължи произнасяне по заявеното искане. В случая срока за произнасяне е изтекъл по отношение на материално некомпетентен административен орган, поради което липсва формиран мълчалив отказ. Трайната съдебна практика на Върховният административен съд приема, че преценката по отношение на оспорен мълчалив отказ е само за неговата незаконосъобразност, но е и за нищожност на отказа. Искането за прогласяване нищожност на мълчалив отказ е процесуално недопустимо, тъй като липсва предмет на преценката за незаконосъобразност- формиран отказ /непроизнасяне/ от задължен да се произнесе по силата на законова норма административен орган в определен срок. В горния смисъл са и изложените в обжалваното определение мотиви,които обосновават недопустимост на производството по реда на чл.159,т.1 АПК, от което следва оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,