Определение № 903 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1573/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Галеон - Русе„ ООД против определение № 213/17.08.2023 г. по ч.т.д.№ 179/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество против определение № 227/14.07.2023 г. по т.д.№ 129/2023 г. на Окръжен съд – Русе, като процесуално недопустима. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение със съображения, относими към произнасяне по същество по претенцията му за присъждане на разноски, понесени в производство по обжалване отказ на Агенция по вписванията, на основание чл. 25 ал. 6 вр. с ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, който отказ е отменен от Окръжен съд – Русе. Ответната страна – Агенция по вписванията – оспорва частната жалба, като споделя правилността на изложените от въззивния съд мотиви. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на производството пред въззивна инстанция, съдебен акт. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящият състав съобрази следното: „Галеон – Русе„ЕООД е обжалвало отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, по реда на чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, който отказ - с решение № 75/05.06.2023 г. по т.д.№ 129/2023 г. на Окръжен съд – Русе - е отменен. С определение № 227/14.07.2023 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК, е оставено без уважение искането на молителя да му бъдат присъдени разноски за производството, на основание чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. С тук атакуваното определение № 213/17.08.2023 г. по ч.т.д.№ 179/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново частната жалба на „Галеон-Русе„ ЕООД против определение № 227/14.07.2023г. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Съдът се е позовал на необжалваемостта на постановеното позитивно решение от Окръжен съд – Русе, с което е отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Предвид чл. 248 ал. 3 ГПК и необжалваемостта на съдебния акт, претендиран за изменение по реда на същата разпоредба, въззивният съд е счел, че обжалването на определението по отговорността за разноски е процесуално недопустимо. Изложените от въззивния съд съображения, относими към правилността на постановеното определение по чл. 248 ГПК на Окръжен съд – Русе, са неотносими към процесуалното основание, на което е отказал сам да се произнесе по съществото на спора. По същите съображения настоящият състав не коментира съображенията на жалбоподателя в обосноваване допустимо присъждане на разноски в производството по обжалване отказ на Агенция по вписванията. Доводи, относими към решаващите мотиви за оставяне частната жалба на „Галеон – Русе „ЕООД без разглеждане, основани на приложението на чл.248 ал.3 ГПК, настоящата частна жалба не съдържа. Съображенията на въззивния съд следва да бъдат споделени. Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава LII на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането ѝ на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, реда за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл. 500 ГПК (отм.), с чл. 25, ал. 1 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Аналогично се явява недопустима, поради липса на правен интерес, жалба – принципно допустима, съгласно чл. 25 ал. 4 пр. второ ЗТРРЮЛНЦ – от страната, чието искане за отмяна неоснователния отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е било уважено, какъвто е процесният случай. Съдът по искане на страните, направено в законоустановените срокове, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските /чл. 248 ал. 1 ГПК/, като се произнася с определение, подлежащо на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението / чл. 248 ал. 3 ГПК/. Необжалваемостта на постановеното решение по чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предпоставя необжалваемост и на определението по чл. 248 ал. 1 ГПК за неговото изменение досежно присъдими разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение