Определение № 95 от 29.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1011/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от Регионален етнографски музей-Пловдив за изменение на определение № 98/17.02.2021г. по т.д. № 1011/2020г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че неправилно касационната инстанция е определила дължимите от музея разноски в полза на Фонд „Научни изследвания”. Не е съобразено, че предприетата от фонда защита е срещу двете касационни жалби – на Регионален етнографски музей-Пловдив и на Нов български университет. Видно от пълномощното процесуалният представител е упълномощен от фонда за защита срещу двете жалби и следва възнаграждението да се определи при съблюдаване принципа за съразмерност според материалния инетрес на претенциите срещу всеки касатор. Освен това претендираното възнаграждение се явява преко;ерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска намаляване на присъдените в полза на Нов български университет разноски пред касационната инстанция инстанция. Ответникът по молбата Нов български университет не е подал писмен отговор. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 1011/2020г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяване на на определение № 98/17.02.2021г. по т.д. № 1011/2020г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато обжалване на въззивно решение № решение № 2673/03.12.2019г. по т.д. № 3239/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение в обжалваните части: за потвърждаване на решение № 491/13.03.2019г. по т.д. № 3224/2017г. на Софийски градски съдр ТО, VI-17 с. в частта, с която е уважен предявеният от Фонд „Научни изследвания” против Нов български университет иск на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на НБУ да заплати на Фонда сумата от 215 600лв., представляваща заплатена на 27.11.2012г. на отпаднало основание сума съгласно договор № ДФНИ – М01/0016 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетни области”, сключен на 27.11.2012г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба - 28.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата и за потвърждаване на решение № 491/13.03.2019г. по т.д. № 3224/2017г. на Софийски градски съдр ТО, VI-17 с. в частта, с която е уважен предявеният от Фонд „Научни изследвания” против Регионален етнографски музей-Пловдив иск на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на Регионален етнографски музей-Пловдив да заплати на Фонда сумата от 22 050лв., представляваща заплатена на 27.11.2012г. на отпаднало основание сума съгласно договор № ДФНИ – М01/0016 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетни области”, сключен на 27.11.2012г., ведно със законната лихва върху сумата за периода 28.11.2017г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото определение, поради констатация, че ответникът по касацията е подал писмен отговор само срещу касационната жалба на Регионален етнографски музей-Пловдив, ВКС е осъдил музея да заплати на Фонд „Научни изследвания”, [населено място] сумата от 8000лв., представляваща разноски за касационното производство, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 1011/2020г. на ВКС, I т.о. в полза на ищеца се дължат сторените от него разноски за защитата му по касационната жалба, срещу която се е защитавал. Установява се, че Фонд „Научни изследвания” не е подал отговор срещу касационната жалба на НБУ. Видно и от въззивното решение касае се до искове срещу различни ответници за различни суми. Неоснователно е твърдението, че защитата на фонда е обща по двете касационни жалби. Фактът, че с договора за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство е възложена защита и по двете касационни жалби, както и фактът на осъществена защита в предходните инстанции, не водят до извод, че пълномощникът на ищеца действително е предоставил защита срещу двете касационни жалби. От значение са конкретно извършените процесуални действия срещу всяка жалба, а в случая видно и от съдържанието на подадения писмен отговор изрично той е само срещу касационната жалба на Регионален етнографски музей-Пловдив. Основателен е доводът за прекомерност на уговореното възнаграждение. С оглед очертаната във въззивното решение фактическа обстановка, цената на иска и изводите относно приложението на относимите към спора правни норми, ВКС намира, че на осн. чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимата от Регионален етнографски музей-Пловдив сума за разноски е 1191лв. Този размер не подлежи на редукция по чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г., защото в договора изрично е възложено процесуално представителство само за изготвяне и подаване на писмен отговор не и за защита в следващата фаза на касационното производство. В изложения смисъл следва да се измени касационното определение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС