Решение № 7859 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Русе, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Станчев, против решение № 47 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 692/2025 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е: 1) отменена заповед № РД-09-1301 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Русе, с която на „Медикъл Ейдс“ ЕООД за нарушение на чл. 13, ал. 1 от договор № 181074/31.03.2025 г. на основание чл. 23, т. 9, б. „а“ от договора е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв.; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на „Медикъл Ейдс“ ЕООД сумата от 368,13 евро, представляваща равностойността на сторените разноски по делото в размер на 770 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, да се отхвърли жалбата на дружеството против заповедта за налагане на санкции и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът „Медикъл Ейдс“ ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Минчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваният с нея съдебен акт като правилен да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 28.10.2025 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, изпълнител по индивидуален договор с НЗОК, е наложена посочената по-горе санкция „за това, че изпълнителят не е обявил посоченото в заявлението за сключване на договора работно време на входа на търговския обект“. Органът е посочил, че „същността на нарушението се състои в несъответствие между декларираното работно време при сключване на договора и фактически обявеното работно време, поставено на видно място на входа на търговския обект“. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултати от която са обективирани в констативен протокол, и е обсъдено и прието за неоснователно постъпилото възражение срещу протокола от управителя на дружеството. За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е издадена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочил е, че съгласно клаузите на административния договор изпълнителят по него може да бъде санкциониран само за необявено работно време на видно място на входа на търговския обект /в случая не е спорно че такова обявяване на съответното място е налично/, а не и за несъответствие между заявено в декларация и реално обявено на входа на обекта работно време. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението правилно е прието, че изводите на органа за извършено нарушение в този случай са опровергани, което изключва налагането на санкция за извършването им. Съществено е да се отбележи в тази връзка, че установеният факт /разминаване между декларирано в РЗОК и реално обявено работно време на търговския обект/ не попада в санкционния състав на цитираната от органа разпоредба от договора, която директорът на РЗОК – Русе е тълкувал недопустимо разширително. Първоинстанционният съд е изнамерил приложимите за казуса материалноправни разпоредби, които правилно е тълкувал и приложил. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Предвид гореизложеното касационната инстанция намира извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт и за неговото противоречие с целта на закона за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. С оглед на това следва да се приеме, че като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд – Русе е спазил дължимата процедура, обосновано е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът, за който изходът от спора е позитивен, не е претендирал присъждане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение