Определение № 17 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 302/2010 г.

Производството е по член 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Л. А. З.,чрез пълномощника й-адвокат Г. В. против определение №90/21.04.2010г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№199/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 08.12.2009г. на Сливнишки районен съд,с което на основание член 130 от ГПК е върната подадената от Л. А. З. искова молба вх.№2280/11.11.2009,като недопустима,поради липса на правен интерес. Върховният касационен съд констатира,че частната касационна жалба е изпратена от въззивния съд ,без същата да е приведена в съответствие с изискванията на член 275 ал.2 от ГПК,във връзка с член 261 т.2 от ГПК,която изисква към жалбата да се приложи пълномощно,когато същата се подава от пълномощник.В настоящия случай частната касационна жалба е депозирана от пълномощника на касатора-адвокат Г. В. ,без да е приложено пълномощното на последния към жалбата,а такова липсва и при депозиране на исковата молба,съответно и при частната жалба пред въззивния съд,които също са подадени чрез пълномощника на ищцата-адвокат В.. Ето защо частната жалба следва да се върне на въззивния съд за привеждане в съответствие с горепосоченото изискване на закона и след окоплектоването й да се изпрати отново на ВКС. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд