Определение № 8483 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на касатора Н. В. Н. за изменение на Решение №6309 от 09.06.2026г. постановено по адм. дело № 10225 по описа на Върховния административен съд и по-конкретно за намаляване на размера на разноските, присъдени в негова тежест със същото решение. С искането се оспорва присъдения в тежест на молителя размер, като същият се преценява прекомерен, предвид обема на извършената правна защита в касационната инстанция, както и в предходното съдебно производство. Отговорът се сочи да е бланкетен, като се подчертава, че не са били представени и нови писмени доказателства. В тази връзка, в молбата се сочи, че по делото размерът на възнаграждението за юрисконсулт не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Ответникът по искането – Община Перник чрез процесуалния си представител – юрисконсулт изразява становище за неоснователност и сочи съдебна практика. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение на Решението на касационната инстанция в частта за разноските е подадено от надлежна страна и в срока по чл.176а, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С молбата се възразява срещу присъдените разноски на Община Перник в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и за общятя несъразмерност на юрисконсултското възнаграждение, присъдено за двете съдебни инстанции. Съдът намира такаизложеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като института на прекомерността, предвиден в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и приложим на основание чл.144 АПК предвижда възможност единствено за намаляване на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, но не и на юрисконсултското възнаграждение. Отделно от горните съображения, Съдът взема предвид и обстоятелството, че индивидуализираният в решенията на двете инстанции размер е определен в диапазона, предвиден от закона с разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, към които норми препраща чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК. За касационната инстанция този размер е дори минималния предвиден в цитирания нормативен акт. Предвидените суми не са значителни и на фона на минималните размери на адвокатските възнаграждения определени според чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа по административни дела с материален интерес. По тази причина определеното юрисконсултско възнаграждение не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл.176а от АПК, Върховният административен съд, трето отделение