Решение № 172 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 180/2010 г.

Решение № 172 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 180/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от "Т." Е., чрез адвокат П. В., с вх. № 16806/16.12.2009 г. на Бургаския окръжен съд срещу решение № 156 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 428/2009 г. на Бургаския окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение № ХII-506 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 1014/2008 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която са уважени предявеният от Т. Николов Б. против касатора при условие на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основания чл. 124 ГПК, като е признато за установено, че ищецът не дължи сумата 2 632.88 лв., неплатена цена на изразходвана топлинна енергия, сумата 1 589.58 лв., мораторна лихва върху главницата, сумата 84.45 лв. съдебни разноски, сумата 451.70 лв. разноски в съдебното изпълнение и сумата 1026.87 лв. законна лихва. Бургаският районен съд е приел, че вземанията за подадената топлинна енергия представляват такива за периодични плащания, поради което се погасяват с тригодишна погасителна давност. Предявените отрицателни установителни искове са уважени частично, поради приетото от съда спирането на погасителната давност /чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД/, докато е траело производството по издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, както и поради прекъсването на давността с подаването от "Т." Е. на молбата за образуване на изпълнително дело /чл. 116, б. "в" ЗЗД/. Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че задълженията на потребителя, произтичащи от сключения между него и касатора договор за предоставяне на топлинна енергия, както и от Общите условия за продажба на топлинна енергия, климатизация и горещо водоснабдяване, представляват такива за периодични плащания, поради което вземането за тях се погасява с тригодишна погасителна давност /чл. 111 б. "в" ЗЗД/. Възприети са и изводите на районния съд за частичната основателност на исковете, поради спирането и прекъсването на погасителната давност. Касаторът "Т." Е. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 111 б. "в" ЗЗД. Навежда довода, че плащанията по доставка на топлинна енергия не са периодични плащания, тъй като не са определени по размер отнапред, а се определят в зависимост от количеството консумирана енергия. С определение № 539 от 30.06.2009 г. по т. д. № 180/2010 г. на ВКС, I Т. О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос за вида на вземанията, с оглед с каква давност ще се погасяват при бездействие на кредитора да ги упражни, поради постановяването му в противоречие с решение № 1206 от 30.10.2008 г. по гр. д. № 5498/2007 г. на ВКС, V Г. О. С него е прието, че вземането на водоснабдителното дружество за стойността на предоставената услуга по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води няма характер на периодично плащане. Касационната жалба е неоснователна. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика. С решение № 111 от 08.10.2010 г. по т. д.. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т. О., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, II Т. О., всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. "в" ЗЗД/. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. Изводите на Бургаския окръжен съд за периодичния характер на вземането на "Т." Е., подлежащо на погасяване с изтичане на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. "в" ЗЗД/, са направени в унисон с посочената по-горе практика на ВКС, която представлява задължителна такава по смисъла на т. 2 ТР 1-2010-ОСГКТ. По тези съображения обжалваното въззивно решение ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд