Определение № 10844 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Леси 2000“ ЕООД, ЕИК 115272270, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив и „Булсис“ ООД, ЕИК 115101839, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, чрез адв. И. Недев като процесуален представител, срещу определение № 4959 от 04 юни 2024 г., постановено по адм. дело № 170/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се претендира отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество на спора. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното определение Административен съд Пловдив е отменил хода по същество, даден с протоколно определение в открито съдебно заседание на 08 май 2024 г., като е оставил без разглеждане жалбата на „Леси 2000“ ЕООД и „Булсис“ ООД, срещу заповед № 23 ОА-2354/19 септември 2023г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ на част от кв. 89 - нов по плана на ж. р. „Тракия“, гр. Пловдив, като от УПИ VII - 540.1502, обществено-обслужващо и жилищно застрояване и УПИ XIII - 540.1080, обществено и делово обслужване с привеждане към проектен идентификатор по КККР на гр. Пловдив се образува нов УПИ VII-540.1536, жилищно и обществено-обслужващо застрояване с ново ниско и високо свързано застрояване в устройствената зона Смф1 и устройствени показатели: Височина до 16 ет. (до 48 м.), П застр. до 50%, Кинт до 3,5, П озел. мин. 30%, Паркиране 100% и обемно устройствено проучване, по корекцията на регулацията със зелени зачертавания и надписи, нанесеното застрояване с червени задължителни и ограничителни линии и надписи, коти за габарити на улици в червен цвят и за застрояване в черен цвят, матрица с устройствена зона и устройствени показтели със син цвят и таблица с устройствена зона и устройствени показатели в черен, и е прекратил производството по делото. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма качеството на "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Поради това за него липсва правен интерес от оспорването и не е активно легитимиран да обжалва процесната заповед - чл. 159, т. 4 АПК. Определението е правилно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Не се спори по делото, че частните жалбоподатели са собственици на имот, който не попада в предметния обхват на изменението на плана, одобрено с оспорената заповед, което изключва приложимостта на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилно съдът е изследвал наличие на някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ, които се явяват специални спрямо общия случай по чл. 147, ал. 1 АПК. За отсъствието на предпоставките по посочените разпоредби са изложени подробни съображения, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Не се споделят доводите на частните жалбоподатели, че в мотивите на определението били разгледани хипотезите по чл. 131 ЗУТ частично, като не била разгледана хипотезата, в която обжалваният административен акт влияел на ползването на имота. По делото не е установено по някакъв начин с предвижданията на плана да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателите, за да се обоснове евентуален правен интерес от оспорване и заинтересованост по чл.131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. В обжалваното определение изрично е записано, че по смисъла на чл. 8, вр. чл. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3, вр. § 5, т. 33 ДР ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на сервитутни зони, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението им и режима на ползването им. В случая за имота на жалбоподателите с проекта за изменение на ПУП не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутна зона или друго ограничение върху ползването му, поради което не се обосновава и наличието на засягане в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, с оглед изясняване на спорните обстоятелства относно правния интерес на жалбоподателите, респективно наличието на активна процесуална легитимация. От приетото по делото заключение се установява, че имотът на жалбоподателите не е в обхвата на изменението на плана, одобрено с процесната заповед, както и не попада в контактната му зона. Предназначението на имота - предмет на плана, не се променя и не се допуска включване на имота на жалбоподателите в ново, свързано застрояване, както и промяна в застрояването му и намалени разстояния. Няма данни и за приложението на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. На следващо място ирелевантно за настоящия спор е твърдението за приложимост на чл. 218, ал. 3 ЗУТ. В случая редът по чл. 218 ЗУТ не е приложим, тъй като в ал. 1 изрично е посочено, че той се отнася до актове за одобряване на устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“. Конкретно оспорената в настоящото производство заповед № 230А-2354/19 септември 2023 г. на кмета на Община Пловдив не представлява административен акт, чието съобщаване да се извършва чрез обнародване в „Държавен вестник“, нито е част от КПИИ, който да подлежи на такова обнародване. Съгласно чл.129, ал.2 ЗУТ съобщаването на тези заповеди става по реда на АПК. А това, дали е налице, или не определение по смисъла на чл. 218, ал. 3 ЗУТ, то доколкото „Леси 2000“ ЕООД и „Булсис“ ООД са жалбоподатели по настоящия съдебен спор те нямат правен интерес от повдигането на такъв въпрос. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направените искания в тази връзка - на ответниците Община Пловдив, както и на „Гербера“ ООД, следва да се присъдят направените по делото разноски съответно - за юрисконсултско възнаграждение - 200 лева, и за адвокатско възнаграждение, реално заплатено, в размер на 800 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19 юли 2024 г. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав