Определение № 8342 от 04.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Л. А. от гр.София, чрез адв. А. Петрова, срещу Определение № 15599 от 08.05.2025 г. по адм. дело № 11923/2024 г. на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, гр.София по заявление, подадено на 24.10.2024г. за достъп до административните преписки на малолетните му деца С. С. А. и М. С. А. и производството по делото е прекратено. В частната жалба, след като излишно е преразказано развитието на делото и са формулирани възражения по съществото на правния спор, са изложени и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че изводът на съда за наличие на произнасяне по подаденото заявление с Писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024г. на директора на ДСП – Лозенец за неоснователен, тъй като по делото липсвали данни за съобщаването му на заявителя. В това писмо липсвало и произнасяне по подаденото заявление. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Лозенец, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на С. Л. А. от гр.София в качеството на баща и законен представител на децата М. С. А., род. на [дата на раждане] и С. С. А., род. на [дата на раждане] против мълчалив отказ на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ Лозенец, гр.София, да се произнесе по заявление за достъп до лични данни, с което поискал на основание чл.34, ал.1 от АПК да му бъде предоставено досието (по смисъла на §1, т.8 от допълнителните разпоредби на Правилника за приложение на Закона за закрила на детето – ППЗЗД) на малолетните му деца – М. и С. във връзка с упражняването на правото му по чл.34, ал.3 от АПК и във вр. с чл. 58 от Конституцията на Република България. Съдът е приел, че по това заявление органът се е произнесъл с Писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г. адресирано до жалбоподателя във връзка с подаденото от него заявление за достъп до лични данни с вх. № ДДМ/Д-С-ЛЦ/911/24.10.2024г. в ДСП – Лозенец, с указания да попълни и депозира заявление за достъп до лични данни, по образец в АСП. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. В подаденото от частния жалбоподател заявление се съдържат всички съществени данни, които следва да бъдат посочени и съгласно образеца публикуван на интернет страницата на АСП, като заявителя подробно е посочил информацията, която иска да получи и носителя, на който да бъде предоставена. Действително от ДСП – Лозенец е изготвено Писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г., за което липсва данни да е получено от частния жалбоподател. В същото време е проведена кореспонденция между институциите и са предоставени разяснения от Агенция за социално подпомагане, след което липсва конкретно произнасяне по направеното искане за предоставяне на информация. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно е посочил, че искане формулирано в заявление вх. № ДДМ/Д-С-ЛЦ/911/24.10.2024 г. по съществото си не представлява такова за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. В същото време съдът приема, че не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК, тъй като органът се бил произнесъл, но писмото имало уведомителен характер, не създавало права или задължения, не засягало права или законни интереси, поради което не носило белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Издаването на писмото било доказателство, че административният орган не е бездействал и не е формирал мълчалив отказ по направеното пред него искане, а е предприел действия за отстраняването на нередовността на искането. Въз основа на изложеното приел, че жалбата е без предмет, тъй като е насочена към акт, който не съществува в правната действителност и на основание чл.159, т.1 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет., но не се твърди да са налице.) Следва да се отбележи, че принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси (чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК). Този принцип е доразвит в чл. 34, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да осигури достъп на заинтересованите лица до преписката чрез преглеждане на документите и да се правят копия за тяхна сметка по всяко време на производството. В настоящия случай жалбоподателят е баща на децата, за които е образувана преписката, поради което същият е безспорно заинтересовано лице и има право на достъп до преписка. Доколкото става въпрос за документи, касаещи децата на жалбоподателя, и същият не е лишен от родителски права, той несъмнено има правен интерес да получи достъп до тези документи. Заявлението е подадено в писмен вид, подписано е и в него се съдържа точно и конкретно посочване на исканата информация чрез индивидуализиране на лицата, за които се води досието при ответника, по имена и ЕГН. В случай на констатирани недостатъци в подаденото заявление, административният орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК е можел да уведоми заявителя да отстрани недостатъците, като му окаже, че неотстраняването на нередовностите има за последица прекратяване на административното производство. Посоченото Писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г., не представлява такова уведомление, тъй като в него не са посочени конкретни недостатъци на подаденото заявление. Правна норма не съдържа изискване подаденото заявление за достъп до лични данни на дете от родител да е по образец, още повече, подаденото заявление съдържат всички съществени данни, които следва да бъдат посочени и съгласно образеца публикуван на интернет страницата на АСП. В този смисъл липсва несъответствие на заявлението по смисъла на чл.30 ал.2 от АПК. След като липсват такива констатации, то искането е било допустимо и административният орган е дължал произнасяне по него. Практиката на ВАС за характера на искането за предоставяне на документи намиращи се в администрацията е безпротиворечива, като това искане представлява такова за извършване на административна услуга, по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА (Решение № 4809 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 655/2017 г., VI о., Решение № 5704 от 31.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2023 г., III о. Определение № 1401 от 7.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 479/2024 г., III о. и др.), Съществува обаче колебание за реда за защита против отказа за извършването на тези действия от администрацията, като една част от съставите приемат, че защитата следва да е по реда на чл. 256, ал. 2 АПК (Определение № 2906 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2358/2023 г., VI о., Определение № 8028 от 21.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2023 г., V о.), а други по реда на защита срещу отказ за издаване на административен акт към който е приравнен отказът за извършване на административна услуга по см. на § 8 от ДР на АПК. (цитираните в предходното изречение актове, както и Решение № 1294 от 7.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2022 г., II о., Определение № 1401 от 7.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 479/2024 г., III о.) При всички случаи спрямо този отказ се дължи съдебна защита, поради което като е приел, че делото е лишено от предмет, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно определение. Настоящия състав счита, че отказът за извършване на тази административна услуга е приравнен на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК, предвид § 8 от ПЗР на АПК. Като е приел обратното и е оставил жалбата без разглеждане поради липса на годен за обжалване административен акт, АдмС София-град е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на съда за извършване на по-нататъшни процесуални действия. По искането за разноски следва да се произнесе съдът при постановяване на крайния съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,