Решение № 7536 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2010 г.

Решение № 7536 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Румяна Спасова, срещу решение № 3210 от 20.10.2010 г. по адм. дело № 2059/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил по жалба на Медико-дентален център "ИСУЛ - Царица Йоана" ЕООД, гр. София, заповед № РД-13-84 от 05.02.2010 г. на касационния жалбоподател, с която е приложил санкция финансови неустойки в общ размер 180 лв. на лечебното заведение за допуснати от него нарушения на договор № 22-2332 от 20.03.2009 г. за специализирана извънболнична медицинска помощ. За да постанови този резултат съдът е приел, че "след 01.01.2010 г. е създаден нов ред за контрол върху оказваната медицинска помощ ... (а) в настоящия случай заповедта за прилагане на санкции е постановена по предвидения в чл. 241 - 245 от Националния рамков договор - 2006 г. ред за прилагане на санкции ... след отмяната му", (а) "дори да се приеме, че приложима е преходната разпоредба на § 70, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗО ... оспорваната заповед е незаконосъобразна и като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, действали преди изменението на ЗЗО". Това нарушение, според Административен съд - София град, е на императивната норма на чл. 75, ал. 1 ЗЗО, според която, ако проверяваното лице оспори констатациите на лекаря - контрольор директорът на РЗОК изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. В случая директорът на СЗОК необосновано бил приел, че констатациите по т. II от медицински протокол № М-948 от 25.11.2009 г. не са оспорени от лечебното заведение и направо е издал заповед за прилагане на санкции. Решението на Административен съд - София град е основано на абсолютно неправилни (незаконосъобразни и необосновани) мотиви, но разпореденият с него краен резултат - отмяна на оспорената заповед - е правилен. От данните по делото е видно, че констатациите за допуснати нарушения на договора за СИМП са направени с медицински протокол № М-948 от 25.11.2009 г. и са изцяло потвърдени в първата им част (която не е предмет на оспорената заповед) с решение № 147 от 12.12.2009 г. на Арбитражната комисия по медицинска помощ, гр. София (заверено ксероксно фотокопие на това решение се намира на л. 76 от делото на АССГ). Съдържанието на възражението, направено (подадено) от д-р Виктория Жекова, управител на медицинския център, сочи, че с него се оспорват само констатациите по т. I на медицинския протокол. Констатациите по т. II на този протокол не са оспорени. Следователно директорът на СЗОК обосновано е приел с процесната заповед, че "отразените констатации в т. II на медицинския протокол не се оспорват." Посочените до тук данни обуславят следните изводи: 1. производството за налагане на санкция е образувано преди 01.01.2010 г., поради което и по силата на § 70, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) то следва да бъде довършено по стария ред; 2. не е допуснато приетото от Административен съд - София град съществено нарушение на административнопроизводствено правило по чл. 75, ал. 1 ЗЗО; напротив, това правило е било изпълнено. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, обаче счита, че отменената от Административен съд - София град е издадена в нарушение на материалния закон, поради следните съображения: В т. II на медицински протокол № М-948 от 25.11.2009 г. са отразени следните фактически констатации: 1. "На дата 08.09.09 г. ... специалистът (доц. д-р Слава Милева Стоянова) е осъществил амбулаторен преглед на пациентката (Виктория Михайлова Николова), за което е оформен амбулаторен лист № 684. Амбулаторният лист съдържа основна диагноза ... анамнеза ... обективно състояние, изследвания (рентгенография на шията в профил) и терапия ... В рубрика "Направления за медико - диагностична дейност (МДД) на същия амбулаторен лист не е отразено издаване на направление за извършване на гореспоменатата дейност." 2. "В медицинската документация на доц. д-р Слава Милева Стоянова се съхранява амбулаторен лист № 733/23.09.09 г. на името на ЗЗОЛ Виктория Михайлова Николова, документиращ осъществен вторичен амбулаторен консултативен преглед с основна диагноза ... анамнеза ... обективно състояние, изследвания (рентгенография на шията в профил) и терапия ... В рубрика "Направления за медико - диагностична дейност (МДД) на същия амбулаторен лист не е отразено издаване на направление за извършване на гореспоменатата дейност." Въз основа на тези констатации са направени следните изводи: 1. "Констатира се нарушение на клаузата на чл. 18, т. 3 от индивидуален договор № 22-2332/09 г., формулиращи, че специалистът при осъществяване на дейността си издава следните документи: ... направление за медико - диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4)." 2. С неиздаването на "Направления за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4)" доц. д-р Слава Милева Стоянова не е изпълнила задължението по чл. 7, т. 2 от индивидуален договор № 22-2332/2009 г. и чл. 26, т. 2 от НРД 2006 да предоставят специализирана извънболнична медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената." В обстоятелствената част (мотивите) на оспорената пред Административен съд - София град заповед № РД-13-84 от 09.02.2010 г. касационният жалбоподател е преписал тези фактически констатации и направените въз основа на тях изводи, и на основание чл. 232, ал. 1 и 2 и чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (НРД 2006) е наложил на лечебното заведение "финансова неустойка в размер на 90 лв. за всяко едно от установените два броя нарушения от един и същ вид или общо в размер на 180 (сто и осемдесет) лева за констатирано в т. II на медицинския протокол несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ." От съдържанието на жалбата, подадена от лечебното заведение до Административен съд - София град, се вижда, че то е възприело вмененото му нарушение на договора така: "В протокола е отразено, че при извършената проверка в медицинската документация на доц. д-р Слава Милева Стоянова и издадените от нея амбулаторни листове № 684/08.09.2009 г. и № 733/23.09.2009 г. в рубрика "Направления за медико - диагностична дейност /МДД/" не е отразено и дадено направление за изследвания: /рентгенография на шията в профил/ на пациентката Виктория Михайлова Николова, което се третира и приема като неизпълнение на задълженията по чл. 7, точка 2 от ИД № 22-2332/09 г. и чл. 26, точка 2 от НРД 2006 за предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ по вид и обем съответстващи на договореното." От съдържанието на писменото становище по съществото на спора, изготвено от Румяна Спасова, процесуален представител по пълномощно на директора на СЗОК, се вижда, че лечебното заведение правилно е разбрало за какво нарушение е наложена санкция с процесната заповед. Нито касационният жалбоподател, нито неговия процесуален представител по пълномощно, обаче, са изразили становище по инвокирания с жалбата на лечебното заведение фактически довод: "Проверяващият инспектор не е взел под внимание обстоятелството, че в АЛ в рубрика "Изследвания" е посочено наличието на рентгенография на шията в профил на пациентката. Последната е имала вече направена Рентгенография на шията в профил, която е предоставила на доц. Слава Стоянова, която като специалист след запознаване с извършената вече рентгенография е приела, че същата е актуална и достатъчна за провеждане на лечението, без да е необходимо да се прави нова рентгенография ... Лечението на пациентката е извършено и специализираната медицинска помощ е оказана във вид и обем съгласно договореното." Още повече, че този фактически довод се потвърждава от съдържанието на двата амбулаторни листове, заверени ксероксни фотокопия от които са приложени като доказателства по делото. От изложеното до тук следва, че касационният жалбоподател е приел: а) или че липсата на издадено направление за рентгенография означава липса на такова изследване, а то е било необходимо и поради това задължително, б) или че необходимата за лечението на пациентката рентгенография е направена, но без направление за МДД. В първия случай (а) изводът му е необоснован - лечението на пациентката Виктория Михайлова Николова е проведено въз основа на данните в рентгенография, направена на тази пациентка в друго лечебно заведение преди тя да потърси медицинска помощ от медицинския център - жалбоподател. Във втория случай ще е налице друго по вид нарушение, а не това, за което е приложена санкция. Следователно и в двата случая оспорената от медицинския център заповед страда от порока материална незаконосъобразност и като краен резултат правилно е била отменена от Административен съд - София град. Мотивите, изложени от този съд към постановеното от него решение са абсолютно незаконосъобразни, но тъй като разпоредения с това решение правен резултат - отмяна на порочната заповед № РД-13-84 от 09.02.2010 г. - е правилен, то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,