Определение № 1925 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение29.06.2023 г.докладчик Мария Христова

Диспозитив

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание и да се призоват страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Делото е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Ю. Х. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 20050264/26.07.2022 г. на Софийския районен съд, постановено по гр.д. № 55042/2020 г. Молителката обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че като ответник е била призовавана чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК в нарушение на закона, което довело до нарушаване на закона и при назначаването на особения ѝ представител. Излага още, че не е била надлежно представлявана в производството, тъй като е бил даден ход на делото и същото разгледано в едно съдебно заседание, при отсъствие на процесуалния ѝ представител поради особени непредвидени обстоятелства, което я лишило от възможността да упражни процесуалните си права. Правото ѝ на защита било нарушено и предвид обстоятелството, че подадената от особения представител въззивна жалба била депозирана след изтичане срока за обжалване на решението. Излага твърдения, че е научила за решението на 15.02.2023г., след налагане на запор на банковите ѝ сметки. Представя доказателства в подкрепа на твърденията, че е била нарушена процедурата по призоваването ѝ. Ответникът по молбата П. Ц. Д. с писмен отговор оспорва молбата като недопустима – подадена извън след преклузивния тримесечен срок. В условие на евентуалност оспорва същата като неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че наведеното с отговора възражение за недопустимост на молбата е неоснователно. Молителката твърди, че е узнала за решението, чиято отмяна иска при налагане на запор на банковите ѝ сметки, на 15.02.2023г. По делото няма данни, а и ответникът не твърди по-ранна дата, на която молителката да е узнала за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. От приложенията по първоинстанционното производство се установява, че на 03.02.2023г. до Ю. П. е било изпратено уведомление за доброволно изпълнение по реда на чл.182, ал.2 от ДОПК за сумата от 150лв. /депозит за вещо лице/, връчено чрез залепяне на уведомление. Тази сума била заплатена с платежно нареждане от 22.02.2023г., представено по делото с молба вх.№25018201/27.04.2023г. Молбата за отмяна е заведена в деловодството на Районен съд – София с вх. № 25018203/27.04.2023 г., към която дата тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е изтекъл. Молбата изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, като съдържа изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът

Цитирани разпоредби

5