Определение № 3494 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби от П. Т. З., жив. в гр. Димитровград, чрез процесуален представител срещу определение №190/15.01.2025 г. и определение № 371/29.01.2025 г., постановени по адм. дело №40 /2025 г. на Административен съд /АС/- Стара Загора. С частна жалба вх. № 337/20.01.2025 г. З. е обжалвал определение №190/15.01.2025 г., с което е оставено без разглеждане искането на П. Т. З. с правно основаниечл.250, ал.1 от АПК, предявено срещу община Чирпан за незабавно заличаване на личните му данни - три имена, единен граждански номер и адрес от съдържанието на определение №1270/24 г. и определение №2798/24 г., постановени по адм.дело №206/24 г. по описа на АС - Стара Загора и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и община Чирпан да бъде задължена да премахне незабавно от интернет страницата личните данни на З. - три имена, ЕГН и точен адрес от публикуваните на нея жалба, определение №1270/24 г., частна жалба, определение №2798/24 г. на АС - Стара Загора, като претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В частната жалба е направено доказателствено искане, да се задължи община Чирпан да представи данни за публикуване на сайта й на трите имена, ЕГН и точен адрес, както и кога са заличени и дали са заличени. Ответникът по частна жалба - община Чирпан, в писмен отговор чрез представляващия общината кмет, иска оставяне на определението в сила. С частна жалба вх. №755/07.02.2025 г. З. е обжалвал определение № 371/29.01.2025 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на определение №190/15.01.2025 г. с осъждане на община Чирпан да му заплати сумата от 1211,30 лв. - държавна такса и възнаграждение за един адвокат по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е вътрешно противоречиво, необосновано и постановено в разрез с процесуалния и материалния закон, както и в несъответствие с представените по делото доказателства и съдебната практика, иска отмяната му и присъждане на претендираните разноски. Ответникът по частна жалба - община Чирпан, в писмен отговор чрез представляващия общината кмет, иска оставяне на определението в сила. Частните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, срещу определения, подлежащи на обжалване с частни жалби и в срок. За да се произнесе по съществото на частната жалба вх. № 337/20.01.2025 г., съдът взе предвид следното: Доказателственото искане следва да се остави без уважение, тъй като в касационното производство и съответно производство по частна жалба са допустими само писмени доказателства, представени от частния жалбоподател, но не и да се задължава ответника да представя доказателства. Освен това ВАС няма право на нови фактически установявания съгласно чл.220 АПК вр. чл.236 АПК. АС, за да постанови оспореното определение №190/15.01.2025 г., е изложил мотиви, че е сезиран с искане от П. Т. З. да бъде наредено на община Чирпан незабавно да заличи личните му данни от Интернет страницата на общината, съдържащи се в посочените по - горе два съдебни акта на АС - Стара Загора, постановени по адм. дело № №206/24 г. по описа на АС - Стара Загора, образувано по жалба на З. срещу чл.54 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Чирпан в частта "Музеи и художествени галерии с местен характер". АС е посочил, че искането е заявено на 14.01.2025 г. в 13.46 ч, а на 15.01.2025 г. в 08.06 ч. и 08.07 ч. са извършени действия по заличаване на трите имена, ЕГН и улицата от адреса, след което на на интернет - страницата на общината на 15.01.2025 г. са видими само инициалите на жалбоподателя, гр. Димитровград, [заличен текст]. АС е приел, че искането е недопустимо като насочено срещу ненадлежен ответник - община Чирпан, която е администратор на лични данни, но не е нито административен орган, нито длъжностно лице, поради което е неприложим реда на чл.250 АПК. Определението е правилно. В разпоредбата на чл.250 АПК е уредено исково производство за прекратяване на фактически действия срещу административен орган или длъжностно лице. Безспорно правен субект като община Чирпан, който е само юридическо лице и администратор на лични данни, не е предвиден като надлежен ответник в този текст. Чл.250 АПК е неприложим по аналогия при обжалване на действия на администратора на лични данни на основание чл.39 ЗЗЛД, тъй като последният текст урежда производство по жалба, а не производство по искане, каквото е това по чл.250 АПК. Освен това доколкото искането на З. е за заличаване на негови лични данни от администратор на лични данни, налице е специална правна уредба - а именно чл.17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета / Общ регламент за защита на данните - ОРЗД/. Съгласно тази специална правна уредба субектът на данните следва да поиска от администратора изтриването на данните и в случай на отказ - изричен или мълчалив, за субекта на данни възниква съгласно чл.39 ЗЗЛД право на жалба до съда по реда на АПК срещу отказа на администратора на лични данни да ги изтрие. Този специален ред е предвиден в директно приложима норма от правото на ЕС с примат пред националното право, която не дава възможност за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.250 АПК. Доколкото З. не твърди да е сезирал администратора на лични данни и да е формиран отказ за заличаването им от него, то искането му е изначално недопустимо и за съда не е възниквало задължение да преценява дали има друг ред, по който да разгледа искането му, каквито оплаквания са формулирани в частната жалба. Определение №190/15.01.2025 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови обжалваното определение, АС е приел, че липсва възможност ответника да бъде осъден да заплати разноски по делото, тъй като не са налице хипотезите на чл.143, ал.1 и 2 АПК относно изхода на делото при прекратяване на производството поради недопустимост на искането, а освен това ответникът не е дало повод за завеждане на делото. Определението е правилно. Правилно АС е посочил, че не са налице хипотезите на чл.143, ал.1 и 2 АПК, когато сезиралият съда има право на разноски - а именно да е отменен акта или отказа за издаване на акт / в случая отказ за извършване на фактически действия/ или да е оттеглен акта. Не е налице и изключението на чл.143, ал.3 АПК, при което ответникът по искането би дължал разноски - а именно да е дал по повод за завеждане на делото. Това е така, защото същият е заличил данните по- малко от 24 часа след постъпването на искането за заличаването им в съда и в случай, че жалбоподателят беше спазил задължителната процедура по чл.17 ОРЗД да отправи искането си първо до администратора на лични данни, нямаше да има формиран отказ за заличаване на данни, който да бъде обжалван по реда на чл.39 ЗЗЛД пред съд. Двете определения като правилни следва да се оставят в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски за производството пред ВАС.