Определение № 2089 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Д. П. С. от гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Спасов, срещу писмо изх. №БНБ-115324/11.09.2024г. на подуправителя на Българска народна банка /БНБ/, ръководещ управление „Банков надзор“. Жалбоподателя счита, че се с обжалвания акт, обективиран в писмо изх. №БНБ-115324/11.09.2024г., подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ изрично отказва да отмени мълчалив отказ на поднадзорна търговска банка - „Банка ДСК“ АД да предостави негово кредитно досие. Развива основания за незаконосъобразност на обжалвания от него акт като счита, че същият е постановен в противоречие с мотивите на определение №8590/10.07.2024г. по адм. Дело №6064/2024г. по описа на ВАС, при несъобразяване на компетентността на БНБ по чл.1,ал.2 ЗКИ и чл.4,ал.1,т.40 от Регламент 575/2013 на Европейския парламент и на правомощията на БНБ да изисква предоставяне на данни по конкретни кредити и да следи за точното изпълнение на търговските банки към техни клиенти. Намира също обжалваният акт за издаден при съществено нарушение на процесуалните правила като несъдържащ конкретни правни норми и съответно немотивиран. Според него банковите услуги са обществени услуги при осъществяването на които лицата действат в качеството си на административен орган по смисъла на пар.1,т.1 ДР АПК и направеното волеизявление в това качество съставлява индивидуален административен акт, което се регулира от БНБ, която осъществява надзор върху дейността на банките в страната. В писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя развива съображения и за нищожност на оспорения от него акт като счита, че за издателя - подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор, не е налице компетентност да се произнася по искане за отмяна на мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД и като се позовава на разпоредбата на чл.151,ал.1 ЗКИ, намира, че актът следва да се прогласи и да се изпрати преписката до Управителния съвет /УС/ на БНБ за разглеждане и произнасяне.Претендира обявяване нищожността на обжалвания акт и евентуално за неговата отмяна и връщане на преписката за разглеждане и произнасяне по жалбата му до БНБ. Ответната по жалбата страна - подуправител на Българска народна банка /БНБ/, ръководещ управление „Банков надзор“, действащ чрез процесуални представители юрск. Ю. Щалиянов и Е. Янева, служител с юридическо образование, в отговор на жалбата, становище по съществото на спора и писмени бележки, оспорват допустимостта и евентуално основателността на подадената жалба. В производството по реда на 158 и чл. 159 АПК относно редовността и допустимостта на жалбата, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, родово компетентен съд на основание чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК, намира, че жалбата е недопустима по следните съображения: Обжалва се писмо изх. №БНБ-115324/11.09.2024г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“. Писмото е издадено от орган за управление на БНБ по смисъла на чл.10 вр. С чл.19 ЗБНБ. Писмото е издадено в отговор на жалба на Д. С. до БНБ, заведена с вх. №БНБ-99149/02.08.2024г., с което писмо /л.15-16 от делото/ се иска отмяна на мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД да представи на Д. С. копия на документи, изброени в 5 точки /документи за оценка на кредитоспособност на Р. С., договор за кредит и погасителен план на Д. С., анекси и други/, формиран по молба от 23.02.2024г., подадена по електронен път на 23.02.2024г. до Банка ДСК“ АД и заведена в ЦУ на „Банка ДСК“ АД с вх. №16-10-03426/04.03.2024г. По жалба на Д. С. срещу мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД да се произнесе и предостави исканите документи по тази молба е образувано пред АС Варна адм. Дело №700/2024г., по което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Прекратителното определение е оставено в сила от ВАС по адм. Дело №6064/2024г. по описа на ВАС като е прието, че услугата по предоставяне на копия от кредитни документи не е административна услуга, която да подлежи на контрол за законосъобразност пред административните съдилища по пар.1,т.2 ДР ЗЕУ като контролът за законосъобразност на отказа следва да бъде осъществяван от БНБ като специализиран регулаторен орган. В писмо изх. №БНБ-115324/11.09.2024г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ /л.10-11 от делото/ е разяснено на подателя, че БНБ осъществява възложената й със закон функция за надзор върху банковата система в рамките на нормативно установена компетентност съгласно ЗБНБ, ЗКИ и директно приложимите европейски актове като се извършва обща оценка на банковите рискове, но не е предвидено БНБ да се произнася по конкретни договорни спорове и свързаните с тях въпроси, възникнали между търговски банки и техните клиенти, които следва да се уреждат чрез гражданскоправни способи. Подчертано е, че Банка ДСК“ АД като търговска банка е обект на текущ надзор за спазване на банковото законодателство и регулации, както и че индивидуалните административни актове, които органите на БНБ издават са изчерпателно определени в ЗКИ и ЗБНБ и исканото произнасяне по твърдения мълчалив отказ, не попада сред тях. Жалбата, предмет на настоящото дело се разглежда по реда на чл.145, ал.1 и ал.2, т.2 АПК – срещу отказ да се издаде индивидуален административен акт. Процесуалният ред и правната квалификация се определят от съда според наведените факти и обстоятелства от жалбоподателя. Въпреки, че в жалбата се съдържат и твърдения, че се обжалва отказ за отмяна на мълчалив отказ на поднадзорна търговска банка, жалбата не следва да се квалифицира като жалба срещу акт на горестоящ административен орган. Това е така, защото водещите основания в жалбата са за отказ за изпълнение на правомощие за контрол и надзор върху търговска банка в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и на националната и европейска правна уредба. Също така никой от органите на управление на БНБ няма качеството на горестоящ административен орган спрямо коя да е търговска банка, а освен това по жалбата срещу мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД по молба от 23.02.2024г. на Д. С. е налице влязъл в сила прекратителен съдебен акт по адм. Дело №700/2024г. по описа на АС Варна. По смисъла на чл.21,ал.1 АПК индивидуален административен акт /ИАА/ е отказът за издаване на ИАА като изрично волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Или, преценката следва да е дали писмото на подуправителя на БНБ, отдел „Банков надзор“ обективира изричен отказ на административен орган да отправи волеизявление, с което да се създадат задължения за организация - юридическото лице „Банка ДСК“ АД, а именно – за предоставяне на молителя на копия от кредитни документи, така както са изброени в искането му. БНБ, чрез своите органи, осъществява надзор върху банковата система в страната, в частност и върху дейността на търговска банка „Банка ДСК“ АД като в обхвата на този надзор и обща оценка на банковите рискове, която се извършва по реда на нормативната уредба по ЗБНБ, ЗКИ и приложимите европейски правни актове, не се съдържа правна възможност и/или задължение на БНБ или на неин орган по искане на страна в облигационно или друго гражданскоправно отношение с търговска банка да се произнася по конкретни договорни спорове и да се намесва чрез използване на административна принуда, осъществяване на властнически правомощия в отношенията между търговски банки и техни клиенти, или други, трети лица за такива гражданскоправни и/или търговски взаимоотношения. Отказ би бил налице само тогава, когато по отправеното до административния орган искане последният има задължение да се произнесе по направеното искане. Не е налице законово вменено задължение на орган за управление на БНБ по искания на трети лица да издава предписания или нареждания в сочения в жалбата смисъл, поради което и не се формира подлежащ на оспорване отказ по искане за това. В този смисъл обжалваното писмо на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков наздор“ има уведомителен характер. С него се информира молителят за причините, поради които жалбата му няма да породи търсения ефект и последици. Това писмо не съставлява изричен отказ за издаване на ИАА и не подлежи на оспорване по смисъла на чл.159,т.1 АПК. При така очертания с жалбата предмет на спора, съдът, в настоящия си състав, намира, че е сезиран с недопустима жалба, подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, тъй като не е индивидуален административен акт и не съставлява акт за прекратяване на производство пред горестоящ административен орган по смисъла на чл. 88, ал. 3 АПК. Жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като се прекрати образуваното по нея съдебно производство. Предвид изхода на спора и заявената претенция от представителя на ответната страна за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, данните за осъществено представителство и участие в производството на юрисконсулт, както и на основание чл.143,ал.3 АПК вр.с чл.37 ЗПрП и чл.24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, се определят разноски в размер на 200лв., платими от жалбоподателя в полза на бюджета на ответната страна, представляващи юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция, определено след преценка за фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на процесуалното представителство. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение,