Определение от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Р. Л. Д., действаща чрез пълномощника адв. Славова, срещу решения на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по т. 6.2 от протокол № 33 от заседанието й, проведено на 15.10.2025 г., с което е повишен, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Ц. И. С. - завеждащ Окръжния следствен отдел в Окръжна прокуратура - Плевен, на длъжност „следовател“ в Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност, и по т. 6.3.30, с което поради попълване на местата е прекратено гласуването за Р. Л. Д.. По жалби срещу решения на ПК на ВСС по същата т. 6 от цитирания протокол, към адм. дело № 11271/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) са присъединени и следните административни дела: адм. дело № 11272/2025 г., образувано по жалба на О. П. А.; адм. дело № 11273/2025 г., образувано по жалба на П. М.; адм. дело № 11274/2025 г., образувано по жалба на И. Д. И.; адм. дело № 11275/2025 г., образувано по жалба на М. Г. И.; адм. дело № 11276/2025 г., образувано по жалба на Х. Т. К.; адм. дело № 11277/2025 г., образувано по жалба на П. Т. П.. Със всички жалби са направени искания за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт в частта по т. 6.2 от протокол № 33 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 15.10.2025 г. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, изразява становище за неоснователност на исканията за спиране и моли те да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното по исканията за спиране: Предмет на оспорване е решението на ПК на ВСС, по отношение на което подадените жалби нямат суспензивен ефект по силата на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, освен ако съдът постанови друго. Следователно предварителното изпълнение на решенията на пленума и на колегиите на ВСС произтича от закона, като е въведена презумпция за съществуване на една или повече от предпоставките за предварително изпълнение на акта, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като ЗСВ не предвижда основания, при наличието на които допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решенията на пленума и на колегиите на ВСС може да бъде спряно, е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК. Изпълнението може да бъде спряно, ако са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и то при настъпили нови, след постановяване на акта обстоятелства. Предмет на производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК е не законосъобразността на акта, а искането на оспорващия съдът да постанови временно, до решаване на основния спор, спиране на допуснато предварително изпълнение. Съдът се произнася пряко по едно субективно право - правото на оспорващия временно, докато процесът е висящ, да се предотврати възможността от промени по отношение на материалното право - предмет на спора, които промени, ако се осъществят, биха осуетили правните последици на търсената съдебна защита. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. А според чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Нормата на чл. 166, ал. 2 предвижда възможност за спиране на допуснатото предварително изпълнение само при наличие на нови, настъпили след постановяване на акта обстоятелства, каквито в случая не са установени. В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че посочените предпоставки не са изпълнени. От данните по делото не се установяват фактическите и правните основания за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение. В жалбите на всички жалбоподатели не се съдържат конкретни доводи за наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК - не се сочат видът и характерът на евентуалните вреди, които биха настъпили за тях от предварителното изпълнение на решението, с което е повишен на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Ц. И. С. - завеждащ Окръжния следствен отдел в Окръжна прокуратура - Плевен, на длъжност „следовател“ в Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. Следователно, оспорващите не са обосновали искането си по какъвто и да е начин, нито са доказали наличието на основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Изложените в жалбите им доводи за незаконосъобразност на решението на ВСС не представляват основания за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на това решение. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно, ако бъде оборена законовата презумпция за наличието на предпоставките, изброени в чл. 60, ал. 1 от АПК. За разлика от производството за отмяна на решението, в което административният орган следва да докаже законосъобразното му издаване, в настоящето производство доказателствената тежест лежи върху молителя. В материалноправен аспект вредата за молителя трябва да е имуществена, значителна или да има такова отражение за него, че той трудно да може да я поправи. В случая презумпцията не е оборена, а искането за спиране на жалбоподателите не е подкрепено и обосновано с доказателства. По изложените съображения се приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение на процесното решение на ПК на ВСС. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,