Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 482/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 22026/22.11.2021 г. на Е. П. Г. ,чрез адв. Р. К. за отмяна на решение №602 от 12.07.2021г. по гр.д. № 444/2021 г. на Районен съд Пазарджик в частта, с която на основание чл.149 СК молителката е осъдена да заплати издръжка за минало време в размер на 250лв месечно на непълнолетното си дете Т. В. И. ,чрез нейния баща и законен представител В. Д. И. ,за едногодишен преиод ,считано една година назад от предявяване на иска, на датата 02.02.2021г В молбата се излагат твърдения ,че от 2019г молителката се е установила в чужбина (Испания)като поради магограмотност на лицата получавали призовките за ответницата по иска в хода на делото, не е била известена и не е знаела за тази предявена претенция,неоснователна поради това ,че за периода ответницата е осъществявала парични преводи в евро ,лично или чрез друго лице от Испания в общ размер на 1170 евро ,чрез системата за разплащане MoneyCram,за издръжка на детето .Като представя в оригинал 19 бр. платежни документи, издадени от платежен център на MoneyCram- Испания,защитата изткъква тези писмени доказателства при основанието на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК Постъпил е отговор от бащата на детето В. Д. И. ,чрез адв. Малинова.Ответницата е получила препис от исковата молба ,била е редовно призована и не е взела никакво участие в делото ,макар да е знаела за съдебния процес. Молбата за отмяна е насочена срещу влязло в сила съдебно решение в една негова част, формиращо сила на пресъдено нещо и изхожда от заинтересована по см.на чл. 303, ал. 1 ГПК страна ,но е недопустима и следва да се остави без разглеждане,поради следното: Съгласно т. 10 ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК е недопустима. Изтъкнатите в молбата твърдения за основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК не са надлежни. Молителката основава искането за частична отмяна на писмени доказателства относно факти ,които не са били въведени в исковия процес от нея като заинтересована страна и поради това преклудирани. Същевременно,не се се касае за обстоятелства,за които съдът служебно следи и събира доказателства.Фактите са били известни на молителката и същата е разполагала с доказателства за тях още към момента на връчване на исковата молба,като не се твърди обратното.Основанието по чл. 303,ал.1 т.1 ГПК няма предвид обстоятелства които са били известни на страната, но не са изтъкнати в защита,нито по основанието за отмяна се обемат писмени доказателства с които страната е разполагала,но не е представила по делото ,тъй като не е заявила съответните факти,подлежащи на доказване.Преодоляване на преклудиращото действие спрямо фактически възражения на страната, които не са направени своевременно по делото,не е допустимо по реда на отмяната. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,