Определение № 662 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. В., чрез адв. Е. Атанасова, против определение № 1325 от 27.10.2025г. по адм.дело № 1114/2025г. на Административен съд - София област. С него е оставено без уважение, като неоснователно искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед № ОСК25- РД-48-4 от 23.09.2025 г. на кмета на община Самоков. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като незаконосъобразно. Жалбоподателят иска отмяната му и постановяване на спирането на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.166, ал.3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. Д. В. против Заповед № ОСК25- РД-48-4 от 23.09/2025 г. на кмета на община Самоков, за изземване на част от описания общински имот, като ползван без правно основание. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. То е мотивирано с твърдения, че предваритолното изпълнение на акта ще доведе до настъпване на неблагопрятни последици, съставляващи имуществени щети, както и че с него се надхвърля необходимото за постигане на целите на издадената заповед за изземване на част от общинския имот. С искането се поддържа още, че административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, която е била от значение за произнасянето му. За да се произнесе по искането, съдът е съобразил липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на значителни и труднопоправими вреди, които да бъдат противопоставими на обществения интерес, поради което е приел, че същото е недоказано и неоснователно. По тези съображения го е оставил без уважение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Ал. 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Правилно съдът е приел, че в тежест на оспорващата страна е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от алтернативните предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на решението, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Настоящият състав споделя извода, че в производството не се представят убедителни доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частния жалбоподател, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Като значителна и трудно поправима вреда може да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред. В случая не може да се приеме, че твърденията на частния жалбоподател мотивират наличие на такава вреда. Твърдението за наличие на спор за собственост е относимо към преценка законосъобразността на обжалвания административен акт, но не и към основателността на искането за спирането му. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение