Определение № 240 от 18.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 34/ 7 януари 2016 г. на Софийския апелативен съд по гр.д.№ 785/2015 г. на ГО, 1 състав, с което е отменено изцяло осъдително решение на Софийски градски съд, І-6 състав в полза на ЗД [фирма] за сумата 180 130,94 лв., представляваща регресна претенция на застрахователя за изплатени на трети увредени лица застрахователни обезщетения за вреди, причинени от наследодателя на ответниците Симеон В. К. при управление на ППС и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от ЗД [фирма] искове против К. С. К. и В. С. К., действуващи лично и със съгласието на законния си представител Д. П. Н. за сумата 180 130,94 лв., представляваща регресна претенция на застрахователя за изплатени обезщетения на трети увредени лица, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. В жалбата се въвежда оплакване за неправилност на въззивното решение посъображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение на касатора по чл.284 ал.3 ал.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. В срока К. и В. К., представлявани от тяхната майка и законен представител Д. П. Н., изразяват становище, че не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, предвид данните по делото и доводите на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийски апелативен съд. Служебното задължение на съда да следи за спазване на процесуалните норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Въззивната жалба на ответниците срещу решението на първоинстанционния съд е подадена по пощата на 8 октомври 2014 г., а препис от него е надлежно връчен на процесуалния им представител на 23.09.2014 г. Решението на СГС по гр.д.№ 1637/2010 г. е обжалвано след изтичане на преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК на 7 октомври 2014 г., вторник, присъствен ден. Поради съществуваща вероятност за недопустимост на въззивното решение същото следва да бъде допуснато до касационен контрол, като в посочената хипотеза преценката за допустимост на обжалвания акт ще се извърши с акт по същество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение