Определение № 196 от 05.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 542/2013 г.

Осъденият Г. Д. П. чрез свой защитник е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от окръжния съд в Русе – като първоинстанционен, от апелативния съд във Велико Търново – като второинстанционен (въззивен) и от ВКС – като трета (и последна) инстанция. В отправеното искане за възобновяване се твърди, че П. е бил екстрадиран от Англия и това обстоятелство е свързано с процесуалната възможност по чл.422, ал.1, т.6 НПК, според който: „Наказателното производство се възобновява, когато […] е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело – за престъплението, за което екстрадицията е допусната”. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането е процесуално недопустимо. Досегашното развитие на делото, по което е осъден П., е безспорно. По инициатива на ВКС е установено и неговото екстрадиране в изпълнение на Европейска заповед за арест. Пропуснато е обаче да се види, че осъждането на П. е станало всъщност по общия ред, а не задочно по смисъла на чл.423 НПК (за този смисъл вж. повече в р.202/10-І, Бюл.3/11). Наличието на такова осъждане обаче е една от процесуалните предпоставки, за да започне и да продължи на това основание производството за възобновяване, съответно липсата и ̀ – основание за прекратяването му поради недопустимост на отправеното искане (както, впрочем, на всяко друго искане с подобен недостатък, независимо от момента, в който е бил установен – за такива случаи вж. опр. 172/1994-І, Сб., с.258; 50/03-І, Бюл.9/03; 201/07-І, Бюл.10/07). Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение