Решение № 7759 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Митница Бургас, чрез юрк. М. Т.- Кацарова против решение № 5945/20.02.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 7275/2024 г., с което е отменено негово решение № 32-768261/08.03.2024 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че са налице основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, установени от липсата на печат и подписи в представената от вносителя фактура, уговореното предварително плащане във фактурата и получената информация от канадските митнически власти от декларираната стойност на стоката при износа. Счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви при отхвърляне на вторичните методи по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка сочи, че в преписката се съдържа справка от МИС3А за периода 04.04.2021 г. - 03.07.2021 г. за МД за допускане за свободно обращение за автомобили марка Dodge RAM с код 87032490. Оспорва и изводите на съда, че информацията, получена от канадските митнически власти не представлява налични данни на митническата територия на Съюза за прилагането на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Позовава се на решението от 25 мат 2026 година на Общия съд по дело Т-296/25. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът - "Е и Д Инвест" ЕООД, чрез адвокат Т. Тодоров оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата, поради противоречие на първоинстанционното решение с решението на Общия съд по дело Т-296/25. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение № 32-768261/08.03.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност на употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Dodge, модел RAM, тип: RAM; първа регистрация 01.01.2007 г., цвят: 0; р.обем 5700, шаси: 1D7HU182X7J622151, деклариран от “Е и Д Инвест” ЕООД при режим допускане до свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN 21BG001008035419R0/19.05.2021 г. и на основание чл. 105, § 3 и §4 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 154.02 лева и ДДС в размер на 338.83 лева – общо 492.85 лева и съответните лихви от датата на възникване на митническото задължение – 19.05.2021 г. Като фактически основания за издаване на акта са послужили основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната договорна стойност на автомобила в размер на 2 018 CAD, обосновани с несъответствието й с декларираната стойност при износа на автомобила в размер на 3 210 CAD съгласно данните от износната декларация, предоставени от канадските митнически власти (Canada Border Services Agency) с писмо от 16.12.2022 г. Новата митническа стойност е определена по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 4 147, 61 лева (3 210 CAD х вал. курс 1.29209 BGN/CAD), въз основа на наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада, след като е прието, че методите, предвидени в чл. 74 § 2 букви а) до г) от регламента, са неприложими. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 950/2013, във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при спазване на изискването на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на Е и Д Инвест ЕООД, при доказани основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 в декларираната договорна стойност на автомобила, но при липса на мотиви за неприложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач. Според съда без да е доказана липсата на такива данни, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на метода по чл. 74 § 3 от Кодекса. В решението е прието, че митническият орган е изложил бланкетни мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИС3А), която не е представена по делото, не са открити данни за декларирани при режим допускане до свободно обращение на стоки, идентични или сходни с процесната, поради специфичните повреди. При тези твърдения, според съда, органът е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Съюза. В подкрепа на изводите се е позовал на тълкуването на чл. 31 §1 от Митническия кодекс на общността (отм.), дадено в решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20 Baltic Master UAB., т. 51, 54 и 55, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31 § 1 от МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Решението е правилно като краен резултат. Методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) № 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. ( в този смисъл решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Съгласно т. 25 от решение на Общия съд от 25 март 2026 година по дело Т-296/25, Lidikar резервният метод (или методът fall back), предвиден в чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай, че деклараторът не представи достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в чл. 70, параграф 1 от посочения кодекс или на вторичните методи, предвидени в чл. 74, параграф 2 от същия кодекс. В конкретния случай правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че са налице основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната от Е и Д Инвест ЕООД договорна стойност на стоката - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Dodge, модел RAM, деклариран за допускане до свободно обращение с MRN 21BG001008035419R0/19.05.2021 г. Те са установени от констатациите за несъответствие между декларираната стойност при внос и износ, според данните, предоставени от канадските митнически власти. Съмненията не са отпаднали и след като на дружеството - вносител е дадена възможност да представи доказателства за декларираната договорна стойност на стоката и да изложи възраженията си. Поради това правилно е прието, че митническата стойност не може да бъде определена съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (виж в този смисъл решение от 29 януари 2026 г. на Съда на ЕС по съединени дела С-72/24 и С-73/24, т. 76 и т. 77). В оспореното митническо решение не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от б а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е констатирана липса на информация за приблизително същия период за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни, относими за приложението на методите по § 2, б. „в“ и б. „г“, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите. Задължение на националната юрисдикция е, да провери спазването на изискванията за мотивиране. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че не е представена информация от митническата информационна система. По делото е представена справка от МИС3A, която съдържа данни за допуснати за свободно обращение автомобили с място на натоварване пристанище Монреал в приблизително същия период, включително и на употребяван автомобил марка Додж, модел РАМ, с посочена по-ниска митническа стойност, но тези данни не са обсъдени от митническия орган и не са послужили като фактическо основание за издаването на оспорения акт във връзка с изключването на вторичните методи по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съдебната практика на Съда на ЕС при определяне на митническата стойност съгласно член 74, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Съюза, митническите органи трябва да основат преценката си на обстоятелства, отнасящи се до идентични или сходни стоки, поради което следва да проверят обстоятелства като физическите характеристики, качеството, репутацията, взаимозаменяемостта на стоките и търговското равнище на продажбите, които се вземат предвид (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2026 г. на Съда на ЕС по съединени дела С-72/24 и С-73/24 и решение от 9 юни 2022 г., FAWKES С-187/21, т.48). При издаването на оспорения акт не е извършена проверка на такива обстоятелства въз основа на описанието на автомобила в представените от Е и Д Инвест ЕООД документи и данните от митническите декларации, посочени в справките от МИС3А. Поради това крайният извод на съда, че изключването на вторичните методи по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 95282013 не е мотивирано, следва да бъде споделен. Изложените от митническите органи бланкетни съображения, че разнородният характер на повредите не позволява съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили, без каквото и да било обсъждане на конкретни характеристики на автомобила и данните в приложените справки за внос на автомобили от същата марка и модел и от същото място на натоварване, не отговарят на изискването за мотивиране. Според практиката на Съда на ЕС мотивирането следва да е извършено по начин, позволяващ ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложени един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/13). В случая липсата на мотиви препятства преценката на съда за наличието на основания за прилагането на резервния метод по чл. 74 § 3 от Регламента. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано изключването на методите по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и основанията за прилагане на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Предвид недоказването на условията за определяне на митническата стойност по резервния метод, не е приложимо решението от 25 март 2026 година на Общия съд по дело Т-296/25, според което чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока (т.1), както и в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока (т. 2). По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,