Решение № 10250 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2010 г.

Решение № 10250 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП против решение № 390 от 05.10.2010 г., постановено по адм. дело № 391 от 2010 г. на Административния съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 051000209 от 05.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 193 от 04.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в противоречие със съдопроизводствените правила е изместил тежестта на доказване върху ответника по жалбата. В касационната жалба е посочено, че необосновано и в противоречие със счетоводното законодателство съдът е обосновал извода, че липсват доказателства за наличие на хипотезата на чл. 122 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи. Съдът не е анализирал задълбочено констатациите в РА, неправилно е възприел фактическата обстановка по спора и решението му е в противоречие с нормите на ДОПК, ЗДДС и ЗДДФЛ. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът - ЕТ "Ели Сю-Елена Стефанова" - гр. Видин, с представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че данъчният орган не е доказал наличието на укрити приходи и като е определил данъчната основа на жалбоподателката по ЗДДС и ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е постановил незаконосъобразен акт, който правилно е отменен. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Велико Търново, е отменил ревизионен акт № 051000209 от 05.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 193 от 04.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който на Елена Стефанова Еленкова са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 29 024,01 лв. и са начислени лихви в размер на 4191,19 лв., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 225,67 лв. и за 2008 г. - в размер на 426,00 лв., и лихви общо в размер на 95,63 лева. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че въз основа на надлежно възложена и извършена данъчна ревизия на Елена Стефанова Еленкова, в т. ч. и в качеството й на ЕТ "Ели-Сю-Елена Стефанова", незаконосъобразно са определени данъчни задължения на ДЗЛ при наличие на предпоставките по чл. 122 от ДОПК, тъй като са неоснователни изводите на ревизиращите органи за наличие на данни за укрити приходи и нередовна счетоводна отчетност на едноличния търговец. Съдът е посочил, че изводът за нередовността на воденото от задълженото лице счетоводство се базира единствено на намерените при издателите "Нели 90" ООД, ЕТ "Тотал-Росанка Великова", "Фема 59" ЕООД и "Импулс" ООД общо 446 бр. фактури, които са неосчетоводени при жалбоподателката Стефанова. Предвид обаче липсата на доказателства за реално получени доставки по тези фактури от ревизираното лице съдът е счел, че тези доставки не са реално извършени и като така за ревизираното лице не е имало задължение да ги осчетоводява. Предвид заключението на вещото лице, прието неоспорено в производството, което сочи обратното, а именно, че счетоводството е водено редовно, съдът е приел за недоказани предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК за преминаване към особения ред за определяне на данъчната основа, поради което издаденият РА е лишен от материалната му доказателствена сила. Като не е доказал наличието на укрити приходи, а е приел същите като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален закон, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, поради което го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на установените в съответствие със съдопроизводствените правила факти по делото и при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователни са възраженията на касатора относно приетата от съда липса на реалност на доставките, за които органът по приходите счита, че липсва текущо счетоводно отчитане на извършените сделки. В тази насока съдът е изложил подробни доводи защо приема, че не е осъществена реална доставка по процесните фактури. Обсъдил е всички събрани в хода на ревизията, в административното и съдебното обжалване доказателства. Правилно е приел, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи - кутии цигари, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Безспорно установено е, че процесните фактури се намират единствено в счетоводството на доставчиците. Същите не съдържат подпис на получател, а само някои от тях, и този подпис е оспорен от жалбоподателката (сега ответник по касационната жалба), като не е доказано, че подписът е действително неин. Подпис на получател съдържат само някои от фактурите, издадени от "Нели-90" ООД, като и тези подписи са различни (подписът на фактури № 9397/01.10.2007 г., 4634/11.06.2007 г., 3142/07.05.2007 г. и др. се различава видимо от останалите фактури, на които има подпис). Вещото лице по приетата по делото ССЕ е констатирало, че в счетоводството на ревизираното лице не се съдържат екземпляри от процесните фактури, а стоки, идентични с описаните в тях, не са заприходени в счетоводството му. Установено е от счетоводните записвания, че липсват и осчетоводени разходи, свързани с процесните доставки, включително няма доказателства за извършеното плащане в брой. Липсват приемателно-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, както и други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, заявки, документи за изписването им от склад или транспортирането им. Тъй като в случая органът по приходите твърди, че ревизираното лице е получател по доставки, които не е отразил в счетоводството, то върху него пада тежестта да докаже реалността им и след като последният не е сторил това, съдът е направил обосновани изводи предвид наличните по делото доказателства. С оглед установената липса на реалност на доставките правилно съдът е посочил, че незаконосъобразно органът по приходите е пристъпил към данъчно облагане по аналог - предвид липсата на данни за укрити приходи от ревизираното лице по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. По аналогични съображения са правилни и изводите на съда относно определените на ЕТ "Ели Сю Елена Стефанова" данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания период. С оглед изложеното не са налице твърдените от касатора касационни основания, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,