Решение № 808 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2020 г.

Решение № 808 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Георгиев, с адрес в [населено място], срещу решение № 178/27.08.2020 г. по адм. дело № 174/2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 23 -1577/27.03.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), прекратяваща служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по част от изтъкнатите в нея доводи. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Георгиев на длъжност "старши публичен изпълнител" в ТД на НАП - Пловдив, дирекция "Събиране", отдел "Публични вземания", сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания", ИРМ Кърджали, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. поради получена от държавния служител възможно най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила, заповедта е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е неправилно. Необоснован е изводът за проведена на 2.03.2020 г. заключителна среща ( след завръщане на държавния служител от отпуск по болест) и липса на съществено нарушение на административно - процесуалните правила. Административният орган по никакъв начин не е удостоверил провеждане на заключителната среща с Георгиев. Единствените доказателства са поканата за задължителна среща за 30.01.2020 г., представените болнични листове, сочещи че Георгиев е бил в отпуск по болест от 29.01.2020 до 29.02.2020 г. При това положение, ако бе проведена на 2.03.2020 г. заключителната среща би била в съответствие с изискванията на чл. 13, изр. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), но няма протокол или друго писмено удостоверяване за провеждането й, което да сочи, че същата е проведена и то в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. Действително в бланката за формуляр за изпълнението на длъжността липсва графа за удостоверяване на провеждането на заключителната среща и съдържанието й, каквато съществува за междинната среща, но от това не отпада задължението на ответника да удостовери провеждането й и съдържанието й, доколкото същото е съществена част от процедурата по издаване на оспорената заповед. Подписът на оценявания във формуляра под годишната оценка с изявление за съгласие или несъгласие с оценката и дата на изявлението, не удостоверяват провеждане на заключителната среща. Основателни са доводите на касатора и за липса на материално-правните предпоставки по чл. 16, т. 5 за поставяне на оценка "неприемливо изпълнение". Относно второто кумулативно необходимо условие, за да бъде поставена подобна оценка - преобладаващата част от показаните компетентностите, знания, умения и поведение да не отговарят на изискванията по приложение 1 (съгласно редакцията на текста към момента на изготвяне на годишната оценка) липсва анализ каква е длъжност по разграничението в приложението, кои са изискуемите компетентности за нея по същото приложение и защото поведението е неприемливо съгласно критериите на приложението. Декларативните твърдения в годишната оценка, че служителят се затруднява, лесно се отказва, изразява се неясно и демонстрира незадоволително равнище на знанията и уменията, необходими за ефективно изпълнение на длъжността не сочат на наличието на предпоставката по чл. 16, т. 5, б. "б". Основателни са оплакванията за неправилна преценка на съда за наличие и на другата кумулативно необходима предпоставка - тази по чл. 16, т. 5, б. "а" НУРОИСДА - да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. При пет задачи по индивидуалния работен план, служителят е изпълнил задача 4, макар и със забележки относно хронологията, задача 5 - за участие на обучение не е изпълнена поради липса на обучение, а по задача 1 са изложени мотиви за неизпълнение на различна задача от поставената му (поставената е свързана лица с просрочени публични задължения над 50 000 лв., а коментираната в годишната оценка е за лица с дълг над 100 000 лева) - тоест за три задачи, които са преобладаващата част от поставените му, липсват мотиви за неизпълнение по зависещи от служителя причини. Поради изложеното неправилна е преценката на съда и за наличие на материално - правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение поради поставена най - ниска годишна оценка за изпълнението, доколкото поставянето й е в нарушение на цитираните материално - правни норми. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалното право следва да се отмени, заповедта следва да бъде отменена предвид наличието на основанията чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и на касатора да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 570 лева (500 лева адвокатски хонорар за първата инстанция, 70 лева държавна такса за касационната инстанция), платими от НАП. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение