Решение № 7841 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ АД гр. Каварна срещу решение № 1042 от 10.06.2025г., постановено по адм.д. № 36 по описа за 2025г. на Административен съд – Добрич. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна изцяло на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Излага съображения в писмен отговор. Излага съображения, че предявеният иск не може да се квалифицира като такъв по чл.1 ЗОДОВ, доколкото актът не е отменен по съответния ред. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на касационната жалба. С обжалваното решение Административен съд – Добрич се е произнесъл по същество по предявения от дружество „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ АД гр. Каварна иск, с който ищецът иска ответникът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 23 259.54 лв. имуществени вреди, състоящи се в стойността на закупено и бракувано гориво по конкретно посочени фактури; 1200.00 лв. стойност на разходите за предаване и извозване на горивото съгласно съответна фактура; лихва за забава (лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху двете суми общо, т.е. върху главница от 24 459.54 лв., от 07.11.2024 г. до 19.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 398.21 лв. и до окончателното изплащане на имуществената вреда, вкл. такси и разноски по съдебното производство. С решението си съдът е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищеца да заплати на ответната страна разноските по делото пред първата инстанция. Доколкото административният съд е постановил решение по съществото на спора, като е приел исковата претенция за допустима, налице е правно основание за касационно обжалване от страна на неблагоприятно засегнатата от съдебния акт страна в исковата производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, от надлежна страна, поради което няма основание да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо. Въпросът за допустимостта на иска е свързан с проверка от касационната инстанция за наличие на касационните основания – валидност, допустимост и правилност на постановеното съдебно решение, но това не засяга допустимостта на касационната жалба, която, както се посочи по-горе, се явява допустима и следва да се разгледа по същество. С обжалваното решение АС – Добрич е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че същата е неоснователна и недоказана. В рамките на съдебното производство въз основа на събраните писмени доказателства и заключение на съдебно- икономическа експертиза,съдът е приел от фактическа страна, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който се претендира да осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 23 259.54 лв. имуществени вреди, състоящи се в стойността на закупено и бракувано гориво по конкретно посочени фактури; 1200.00 лв. стойност на разходите за предаване и извозване на горивото съгласно съответна фактура; лихва за забава (лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху двете суми общо, т.е. върху главница от 24 459.54 лв., от 07.11.2024 г. до 19.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 398.21 лв. и до окончателното изплащане на имуществената вреда, вкл. такси и разноски по съдебното производство. С уточнителна молба ищецът е, че актът, въз основа на който се претендират вредите, е наказателно постановление № КГ-2488 от 27.04.2023 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор С исковата молба се сочи, че с решение № 12 от 21.03.2024 г. Районен съд – Каварна по НАХД № 124/ 2023 г. по описа на съда е отменил наказателно постановление № КГ – 2488/ 27.04.2023 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Решението е било обжалвано пред Административен съд – Добрич, който с решение № 2104/ 07.11.2024 г. по КАНД № 322/ 2024 г. по описа на съда, е оставил в сила първоинстанционното решение. Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба посочва, че във връзка с издаденото НП председателят на ДАМТН е издал задължително предписание № В-001-С/ 02.12.2022 г., с което е било разпоредено на ищцовото дружество да изтегли от пазара описаното в същия акт течно гориво в налично количество от 9 647 литра. В изпълнение на предписанието дружеството е изтеглило от резервоара на бензиностанцията процесното гориво и го е предало на фирма «Ва – Ди 2» ООС с фактура № 1682/ 12.01.2023 г. за унищожаване. Горивото е било закупено от «Дизелор» ООД – София с две фактури, а именно с фактура № 130009997/ 23.11.2022 г. е било закупено гориво Дизел Б6 – 4971 литра при цена от 2.48 лв. за сумата от 12 328.08 лв. без ДДС и с фактура № 13000100013/ 30.11.2022 г. било закупено гориво Дизел Б6 – 4519 литра при цена от 2.419 лв. за сумата от 10 931.46 лв. без ДДС. Сочи, че общото количество по двете фактури е било в размер на 9 490 литра, част от количеството от 9 647 литра, изтеглено от употреба, е извозено и унищожено, а стойността му е 23 259.54 лв. За предаване и извозване на горивото са били направени разходи според фактура № 1682/ 12.01.20223 г. в размер на 1200.00 лв. без ДДС. Ищецът твърди, че дружеството е претърпяло имуществена вреда, тъй като НП било отменено изцяло, а горивото, вместо да бъде продадено, е било извозено и унищожено. Определя имуществената вреда в главница от сумата от 23 259.54 лв. – стойност на закупеното и бракувано по цитираните по – горе фактури; 1200.00 лв. – стойност на разходите за предаване и извозване на горивото за унищожаване; лихва за забава в размер на 398.21 лв., считано от влизане на съдебното решение за отмяна на НП в сила до датата на подаване на исковата молба, т.е. лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и лихва върху главницата до окончателното ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски. Административният съд също така е установил, че с обжалваното и впоследствие отменено наказателно постановление № КГ-2488 от 27.04.2023 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на база АУАН № А - 63/ 03.02.2023 г., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ за нарушение по чл. 47, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от с.з. Наказателното постановление е обжалвано от наказаното лице, като е образувано НАХД № 124/ 2023 г. по описа на Районен съд – Каварна.С решение № 12/ 21.03.2024 г. по НАХД № 124/ 2023 г. КРС е отменил НП изцяло. Срещу съдебното Решението е обжалвано по касационен ред пред АС-Добрич и е оставено в сила с решение № 2104/ 07.11.2024 г. по КАНД № 322/ 24 г. В хода на производството по административно наказване е била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В – 0666 – Б/ 26.11.2022 г., с която е забранено на дружеството разпространението на гориво за дизелови двигатели в количество от 5198 литра на обект Бензиностанция «Нефтопункт» № 1, от бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1, за което е посочено, че е установено, че не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. Заповедта е издадена на основание Протокол за изпитване в стационарна акредитирана лаборатория С – 0393/ 25.11.2022 г. и Констативен протокол № КП – 0666 – Б/ 25.11.2022 г. Спрямо дружеството е издадено и Задължително предписание за изтегляне на течно гориво № В – 001 – С/ 02.12.2022 г., с което на основание чл. 30г, ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наредено дружеството да изтегли описаното в Предписанието налично гориво от 9 647 литра. В Задължителното предписание изрично е изписано, че то е част от цитираната по – горе ЗППАМ, както и че може да бъде обжалвано пред Председателя на ДАМТН в 14 – дневен срок от съобщаването му. Задължителното предписание е съобщено на 02.12.2022 г. чрез електронен документооборот на дружеството, като, видно от Молба от 06.12.2022 г., дружеството е получило същото и моли за разрешение да бъде използвано горивото за вътрешноведомствени нужди. За да отхвърли така предявения иск, АС – Добрич е приел, че описаните в АУАН и в издаденото впоследствие НП протоколи са базата, на която са издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В – 0666 0 – Б/ 26.11.2022 г. и Задължително предписание № В – 001 – С / 02.12.2022 г., а трите акта – наказателното постановление, заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и задължителното предписание имат за предмет едно и също гориво, но задължението за изтегляне от пазара на наличното гориво е вменено единствено и само със Задължителното предписание. Съдът е изложил мотиви, че същото е самостоятелен административен акт, пораждащ задължение за дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на административния съд, че във връзка с образуваното административно-наказателно пръоизводство, което в конкретния случай е завършило с издаване на наказателно постановление, впоследствие обжалвано и отменено, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция, е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка и е дадено задължително предписание по чл. 30г, ал.4 ЗЧАВ. Съгласно чл. 30г, ал.1 ЗЧАВ контролните органи по чл. 30б ЗЧАВ могат за прилагат посочените там принудителни администаритвин мерки, както и да дават задължителни предписания по чл. 30г, ал.4 от с.з. Както принудителните административни мерки, така и задължителните предписания представляват самостоятелни по естеството си индивидуални административни актове, макар да се издават във връзка със започналото административно-наказателно производство, завършило с издаване на наказателно постановление. Като индивидуални административни актове предписанията и принудителните административни мерки подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. За разлика от постановелнията за административно наказване, които се обжалват по реда на ЗАНН, те подлежат на обжалване по реда на АПК, доколкото представляват индивидуални административни актове. Тяхната отмяна се извършва също по реда на АПК. Тя може да бъде както последица от обжалването им по съответния, предвиден в АПК ред, така и в резултат от производството по възобновяване на административното производство, в случай, че не са обжалвани, на основанията посочени в чл. 99 и сл. АПК. Във всички случаи като самостоятелни по своята правна природа и правни последици актове, същите могат да бъдат отменени по съответния по см. на чл. 204, ал.1 АПК ред. В случая обаче, съгласно уточнението на исковата молба, вредите се претендират не от посочените правни актове, имащи характер на ндивидуални административни такива, а от наказателното постановление, с което е била наложена имуществена санкция. Правилно съдът е преценил, че исковата претенция е допустима за разглеждане по същество, доколкото постановлението е отменено по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт, което указва на приложение на ч 204, ал.1 АПК. Правило е прието и че искът е неоснователен, доколкото унищожаването на горивото е последица от предписанието, а не от наказателното постановление. Обосновани са изводите на съда, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди по отношение на претендираните за обезщетяване вреди от отмененото наказателно постановление. Решението на административния съд като валидно, допстимо и правилно ледва да се остави в сила. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 евро. Водим от изложеното, Върховният административен съд