Определение № 471 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2013 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№1343/15.03.2013г.,подадена от И. М. Т.-Г. и Т. М. Т.,и двете от [населено място],чрез пълномощника им адвокат В. К.,против решение №19/07.02.2013г. на Ямболски окръжен съд,постановено по гр.д.№447/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1287/19.10.2012г. постановено по гр.д.№486/2011г. по описа на Елховски районен съд. Постъпила е и касационна жалба подадена от И. М. Т. и Т. М. Т.,чрез пълномощника им адвокат В. К.,против решение №199/04.07.2013г. по гр.д.№447/2012г. по описа на Ямболски окръжен съд,постановено в производство по член 247 ГПК. Ответниците по касационната жалба Е. И.,П. М.,З. Т.,Е. Д.,К. Х.,Я. М.,Г. Т. М.,Г. Т. И.,М. И.,В. И. и В. И.,чрез пълномощника им адвокат К. Д.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска. По касационна жалба с вх.№1343/15.03.2013г.: С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците Е. И.,П. М.,З. Т.,Е. Д.,К. Х.,Я. М.,Г. Т. М.,М. И.,Г. И.,М. И.,В. И. и В. И. и ответниците И. М. Т.- Г. и Т. М. Т. са наследници на общите си наследодатели М. И. М.-поч.1951г.,а само ищеца Г. Т. М. и двете ответници са наследници по закон на И. И. Т.-поч.1979г.,като по реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на М. И. М. е възстановено в Решение на ПК [населено място] правото на собственост върху четири земеделски имота,описани в исковата молба,а с друго решение на ПК Е. на всички наследници на И. И. Т. е възстановено правото на собственост на описани три земеделски имота в молбата,като за всичките тези имоти,ответниците И. Т. и Т. Т. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност №91 от 19.04.2010г.Съдът е посочил,че спорът между страните се свежда до правно релевантния факт-придобили ли са ответниците правото на собственост върху всички реституирани земеделски земи ,въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност,доказването на което е изцяло в тежест на ответниците.Съдът е отбелязъл,че при сънаследниците,когато единия от тях упражнява фактическата власт върху наследствените имоти,за да се приеме че владее целия имот изключително за себе си, е необходимо да го е противопоставил на останалите сънаследници и да го е довел до знанието на останалите сънаследници.При анализа на събраните по делото доказателства в тази посока,съдът е приел,че това е останало недоказано от ответниците,че са предприели изрични и недвусмислени действия да превърнат държането на чуждите идеални части във свое владение,а напротив по делото са налице доказателства за спорове между страните, относно възстановените земи,както и отдаването им под наем на част от тях от единия от ищците.Съдът е стигнал до извода,че твърдението за придобиване на процесните земеделски земи по давност от ответниците е останало недоказано,като е правилно е уважен предявения иск с правно основание член 108 от ЗС,съобразно посочените от ищците идеални части от имотите, и като логична последица от това е следвало да се отмени на основание член 537,ал.2 ГПК горепосочения констативен нотариален акт. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в неговата първа част касаторите заявяват/цитирам/: „Считаме,че горепосоченото решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон,както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,т.е налице са касационни основания по член 281,т.2 и т.3 ГПК,поради следното: 1.Считаме,че решението е недопустимо по смисъла на член 281,т.2 ГПК.Същото е постановено в противоречие с постановление №8/17.06.1981г. на Пленума на ВС,решение №613/15.10.2002г. по гр.д.№138/2002г.,Іго на ВКС,решение №581/24.11.2009г. по гр.д.№267/2009г.,ІІго на ВКС и решение №776/30.11.2005г. по гр.д.№523/2005г.,Іго на ВКС,”като се излагат доводи,за първи път,че е следвало ответници по исковете да бъдат и техните съпрузи,тъй като придобивната давност спрямо процесните имоти изтичала по време на брка им и последните били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. В тази си част изложението съдържа изключително касационни оплакванияк,както сами касаторите посочват, по разпоредбата на член 281,т.2 и т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 т.1 ГПК.Това е така, защото преценката за законосъобразност на постановеното въззивно решение ще се извърши след доупскането му до касационно обжалване в производството по член 290 от ГПК. Във връзка със задължението за преценка на валидността на допустимостта на обжалваното решение,на което касаторите се позовават,като цитират т.1 на ТР №1/19.12.2010г.,обосноваващо допускане на касационно обжалване на въззивното решение,с горепосочените аргументи за наличие на необходимо другарство по отношение на постановеното спрямо ответниците за имот съпружеска имуществена общност,дори и такова да е налице като факт,който не е установен по делото,не води само по себе си до постановено недупостимо решение.Недопустимо е решението,което не отговаря на изискванията,при които делото може да се реши по същества.Такова е решение,постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване,както и ако съдът е бил десезиран,каквито хипотези не са налице в настоящия случай. Във втората част на изложението на касатора,след наведените доводи, в подкрепа на цитираните касационни оплаквания по член 281,т.2 и т.3 ГПК,касаторите твърдят ,че/цитирам/: ”в тази връзка съдът се е произнесъл по съществени процесуално-правни въпроси едни от които е :1.Следва ли да участва в производството по ревандикационен иск по чл.108 от ЗС,съпругът на лицата,на името на които е издаден акт по обстоятелствена проверка,след като се твърди,че давността е изтекла по време на брака?Същият има ли качеството на необходим другар в процеса?Когато фактическият състав на придобивната давност се е осъществил по време на брака,имотът става ли СИО?”,като в подкрепа отново цитират горепосочената съдебна практика на ВКС-касационно основание според касаторите по член 280,ал.1,т.1 ГПК. В точка втора от изложението изцяло касаторите правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като цитират съдържанието на тази разпоредбата процесуалния закон и навеждат доводи в тази връзка. Преди всичко,съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС,касаторите следва да формулират точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Сочените от касатора като въпроси,цитирани по-горе,освен че не са свързани с приетото с решаващите мотиви на съда по постановеното въззивно решение,но и по такива въпроси въззивният съд изобщо не се е произнасял,тъй като такива твърдения и доводи не са били навеждани от ответниците,сега касатори, в производството по делото. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това. По касационна жалба с вх.№3573/09.08.2013г.: С приложеното към тази касационна жалба изложение за допускане на касационно обжалване на решение №199/04.07.2013г.,постановено по горепосоченото дело,с което въззивният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка,се посочва от касаторите, че освен поддържането от тях на касационна жалба вх.№1343/разгледана по-горе/,се допълват направените от тях доводи по последната за допускане на касационно обжалване на основание член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.Такова допълване на изложението по подадената касационна жалба вх.№1343/15.03.2013г. против решение №19/07.02.2013г.,е недопустимо,тъй като,същото е преклудирано,като подадено след изтичане на срока по член 283 ГПК. Предмет на обжалваното решение с настоящата касационна жалба е постановеното от въззивния съд решение по реда на член 247 ГПК,с което се поправя ,погрешно отразения номер и дата на обжалваното пред въззивния съд решение по гр.д.№486/2011г. по описа на Елховски районен съд В изложението на касатора,липсва формулиран правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,като с тази жалба се правят отново касационни оплаквания и се сочат като разрешени въпроси, но във връзка с постановеното в същото производство решение №19/07.02.2013г.,предмет на обжалване с касационната жалба на касаторите вх.№1343/15.03.2013. Ето защо, и доводите на касатора в тази връзка са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд във връзка с допуснатата поправка на явна фактическа грешка. С оглед изложеното,касационният съд намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на така постановеното въззивно решение. На ответниците по касационната жалба,следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева,на основание член 78,ал.3 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №[ЕГН]/15.04.2013г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд