Определение № 411 от 03.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2211/2014 г.

С определение № 122 от 17.02.2014 г. по ч. гр.д. № 551/2014 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд в производство по чл. 274, ал.2 ГПК е отменено определение от 21.11.2013 г. по гр.д. № 797/2013 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която М. С. Б. от гр. Велико Т. е осъдена да заплати на [фирма] адвокатско възнаграждение от 150 лева и размера на присъдените разноски е увеличен от 150 лева на 620 лева. Срещу определението е постъпила частна жалба вх. № 2057 от 28.02.2014 г., подадена от М. С. Б.от гр. В. Т.. Частната жалба е процесуално недопустима. Определенията, с които Върховният касационен съд се произнася по жалба срещу определение на въззивен съд за изменение на решението в частта му за съдебните разноски са окончателни. С постановяването им инстанционният контрол е изчерпан. Актовете на Върховния касационен съд са необжалваеми. Единственото изключение е по чл. 274, ал. 2, пр. ІІ-ро ГПК, по който ред подлежат на въззивно обжалване само определения, в които състав на Върховния касационен съд се е произнесъл за първи път с акт, преграждащ развитието на производството или в изрично посочените в закона случаи. Когато състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по правилността на акта на въззивния съд по чл. 248 ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване – касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК за актовете на Върховния касационен съд не е предвиден в закона. Частната жалба против определението на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 278 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК (т. 24 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК ВКС) е недопустима, поради което следва да бъде върната на подателя и. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско определение