Определение № 626 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 120/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. В. Л. и И. В. К., чрез адв. Василев, срещу определение № 1231 от 05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 331/2025 г. по описа на Административен съд- Силистра, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу т. 1.2 от решение № 1 от протокол № 2 / 24.06.2025 г. на комисия, назначена със заповед № РД-04-791 / 23.06.2025 г. на кмета на Община Тутракан и е прекратено производството по делото като жалбата е изпратена на административният орган за процедиране по реда на чл.152 АПК и връщането и в съда ведно с окомплектована административна преписка. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не ангажира становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за частично основателна по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с подаването на жалбата директно в съда, което е определено като несъобразяване с правилата за подведомствеността, тъй като началните процесуални действия по подаването на жалбата са подведомствени не на съда, а на административния орган. Прието е, че административният орган е овластен от закона да приеме жалбата, да я окомплектова с преписката и със списъка на страните и така да я изпрати до съда. Прието е също, че чл. 152 АПК не допуска прякото сезиране на съда, тъй като според закона то трябва да се извърши чрез автора на оспорения административен акт, поради което образуваното първоинстанционно производство е недопустимо. Определението е неправилно в частта, с която на основание чл.130, ал.4 АПК е прието, че е нарушена подведомствеността, тъй като в случая компетентен да се произнесе по жалбата е именно административният съд. Подведомствеността се определя с оглед компетентността за произнасяне по същество по жалбата, а не според извършването на първоначалните действия по жалбата, които са такива по администриране, а не по същество. Процесуално необосновано е определението и в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, тъй като не е налице нито едно от основанията по чл.159 АПК. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционният съд, че жалбата е подадена директно в съда в противоречие с изискването на чл.152, ал.1 АПК, както и че не се следва изискване на административната преписка от съда, тъй като не е налице хипотезата на чл.152, ал.4 АПК. Нормата на чл.152 АПК регламентира подаването на жалбата чрез административният орган, издал оспореният по съдебен ред административен акт, което е предпоставка освен за комплектоване на административната преписка и изпращане в съда, и за упражняване на други процесуални права от органа – право на отзив по чл.91 АПК например. Именно поради това, тъй като не се касае само за администриране на жалбата, правилно първоинстанционният съд е прекратил производството и е изпратил жалбата за процедиране по реда на чл.152 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,