Определение № 4189 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4042/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 202/11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 33/2022 г., с което Апелативен съд – Варна, е оставил без разглеждане като просрочена молба вх. № 1964/25.03.2022 г. с искане за изменение на определение № 78/22.02.2022 г. по същото дело, именувана от жалбоподателя Й. Д. Н. „частна жалба“. Определението се обжалва от Й. Д. Н. с оплакване, че е неправилно. Основният довод на жалбоподателя е, че неговата молба вх. № 1964/25.03.2022 г. е с характеристика на частна жалба, а не на молба по чл. 248 ГПК, както е приел Апелативният съд. Евентуалният довод е, че за него срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК не е започвал да тече, защото определение № 78/22.02.2022 г. не му е било съобщено. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в негова компетентност (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (определението отрича надлежното упражняване на правото на жалбоподателя на защита срещу определение № 78/22.02.2022 г. по ч.гр.д. № 33/2022 г. на Апелативен съд – Варна), в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Съображения: С определение № 78/22.02.2022 г. по ч.гр.д. № 33/2022 г. Апелативен съд – Варна е потвърдил определение № 245/09.12.2021 г. по гр.д. № 280/2021 г., с което Окръжен съд – Търговище е оставил без разглеждане жалбата на Й. Н. против бездействието на съдебния изпълнител да отмени на основание чл. 442а ГПК възбрани по изп.д. № 105/2020 г. на ДСИ при РС – Търговище. Определението на апелативния съд е окончателно (ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. ОСГТК на ВКС). На 25.03.2022 г. жалбоподателят е поискал определение № 78/22.02.2022 г. да бъде отменено в частта по разноските. С определение № 202/11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 33/2022 г. (обжалваното) апелативният съд правилно е приел, че макар жалбоподателят да е именувал искането си от 25.03.2022 г. „частна жалба“ и да го е адресирал до Върховния касационен съд, то е с характеристика на молба по чл. 248 ГПК. Единственото искане на жалбоподателя, направено с него, е за отмяна на предходно определение в частта по разноските. Правилно е и заключението на апелативния съд, че единствено той е компетентен да разгледа молбата по чл. 248 ГПК, неточно именувана „частна жалба“. С обжалваното определение апелативният съд правилно е приел също, че 1-месечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 78/22.02.2022 г. по ч.гр.д. № 33/2022 г. в частта по разноските, е с начало 22.02.2022 г. и е изтекъл на 22.03.2022 г. (работен ден). Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че това определение е следвало да му бъде съобщено, за да започне да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК. Необжалваемите съдебни актове не се съобщават на страните, поради което жалбоподателят е имал задължението сам да се погрижат да узнае тяхното съдържание на определение № 78/22.02.2022 г. (т. 14 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Правилен е и крайният извод на апелативния съд в обжалваното определение, че не следва да разглежда по същество просрочената молба по чл. 248 ГПК. Касационният състав следва да потвърди обжалваното определение, с което чл. 248 ГПК е приложен правилно. При тези мотиви, съдът