Определение № 894 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. Б. Златков против определение № 10220 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 464/2022 г. на Административен съд – София-град. Ответникът – Началникът на 02 РУ-СДВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствието на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, е основателна. С определение № 10220 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 464/2022 г. на Административен съд – София-град в производство по чл.77 от ГПК е осъдил Б. Златков да заплати на П. Петров сумата от 500 лв-възнаграждение за особен представител. Определението е недопустимо. Настоящият състав установи от фактическа страна, че предмет на адм. дело № 464/2022г на АССГ е жалбата на Е. Златкова,[ЕГН] чрез своя баща и законен представител Б. Златков против разпореждане да се извърши действие по обявяването й за общо държавно издирване,обективирано в телеграма № 32954/15.12.2021г.В рамките на производството ,съставът на АССГ е преценил,че интересите на жалбоподателката и представляващия я законен представител са различни и на осн. чл.29 ал.4 от ГПК е назначил особен представител – адв. П. Петров,определен от САК-София.В съдебното заседание на 25.05.2022г Б. Златков е представил платежно нареждане към бюджета на АССГ за депозит за особен представител по адм. дело № 464/2022г в размер на 500лв.Производството по делото е приключило с решение № 5879/14.10.2022г,с което жалбата на Е. Златкова е отхвърлена и същата/ която към датата на решението все още е [заличен текст]/ е осъдена да заплати на СДВР сумата от 100 лв –юрисконсултско възнаграждение. Решението,като необжалвано е влязло в сила на 12.11.2022г,като с молба от 06.11.2023г назначения особен представител на Е. Златкова- адв. П. Петров е поискал да получи внесения депозит.Съдът е удовлетворил молбата му с разпореждане от 15.11.2022г,като очевидно адв.Петров е срещнал затруднения в тази насока и с разпореждане от 21.11.2023г съдът е разпоредил да се приложи справката от счетоводството за липсата на депозита.С обжалваното понастоящем определение № 10220/21.11.2023г по адм. дело № 464/2022,АССГ е осъдил на осн. чл.77 от ГПК Б. Златков да заплати на П. Петров сумата от 500 лв-възнаграждание за особен представител. Настоящият състав на Върховния Административен съд ,намира обжалваното определение за недопустимо ,поради следните съображения:Действително с определение № 1743/02.03.2022г по адм. дело № 464/2022г,АССГ е констатирал противоречиви интереси мужду представляван и представител и е разпоредил назначаването на особен представител на жалбоподателката в хитотезата на чл.29 ал.4 ГПК.Указанията за внасяне на депозита за този особен представител не са били изпълнени от адв. Златков,като в последствие в с.з. на 25.05.2022г същият е представил платежно нареждане за определения депозит,внесен по сметката на съда.Очевидно това платежно нареждане не е било изпълнено от банката на частния касатор понастоящем,което е станало и причина за неизпълнение на разпореждането на съда от 15.11.2023г за изплащане на депозита на определения особен представител адв. П. Петров.Нормата на чл.77 от ГПК,на която се е позовал съставът на АССГ предвижда,че ако страната остане задължена за разноски,то съдът постановява определение за принудителното им събиране.Страни в производството по адм. дело № 464/2022г са жалбоподател Е. Златкова/ която към датата на иницииране на производството е била [заличен текст] и се е представлявала от законния си представител- Б. Златков/ и полицейски орган при 02 РУ-СДВР.За разлика от НПК,при който в съдебната фаза процесуалните представители на подсъдимия, гражданския ищец и частния обвинител са също страна в производството,то в АПК,нито пък в субсидиарно приложимия на осн. чл.144 АПК-ГПК процесуалните представители не са страна в производството.Конкретната страна,която е конституирана като жалбоподател в производството е единствено Е. Златкова,която е останала задължена за разноски.Тя към датата на постановяване на определението,предмет на обжалване понастоящем е навършила [заличен текст] на [заличен текст] и съгласно чл.2 ЗЛС е способна да поема задължения.Т.е към датата на искането на особения представител за изплащане на депозита- 06.11.2023г ,страна по делото по смисъла на чл.77 от ГПК не е бил Б. Златков,за да бъде той и легитимиран ответник по осъдителния диспозитив.От друга страна,на още по силно основание в хипотеза по чл.77 ГПК съдът разпорежда принудително събиране на сумите за разноски ,за които страната е останала задължена в полза на съда и след стабилизиране на определението по чл.77 от ГПК изплаща депозита на особения представител/ както е в случая/,а влязлото в сила определение,ведно с изпълнителен лист се изпраща на съответния съдебен изпълнител за принудителното събиране на сумата в полза на бюджета на съда,а не осъжда останалата задължена страна да заплати директно разноските за депозит за особен представител на последния. Предвид изложеното обжалваното определение на Административен съд – София-град следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежния в АПК и ГПК ред. По искането за присъждане на разноски на касатора ще следва да се произнесе първоинстанционният съд по аргумент от чл.226 ал.3 вр. чл.236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,