Определение № 3587 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на частна касационна жалба с вх.№ 22640 от 12.10.2023г., подадена от И. Г. П., понастоящем в Затвора в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 2384 от 28.09.2023г. по в.ч.гр.д. № 2269/2023г. на АС София, с което е потвърдено определение № 7223 от 13.06.2023г. по гр.д. № 5673/2023г. на СГС за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на СРС. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си жалбата за неоснователна поради следното: Настоящият жалбоподател И. Г. П. е подал искова молба, през Окръжен съд, на основание чл.2 ЗОДОВ, срещу Административен съд Стара Загора и Министерството на правосъдието за обезщетение за причинени му вреди в размер съответно на 8 000лв., дължими от първия ответник и 10 000лв., от втория. С оглед цената на така предявените искове и на основание чл.104, т.4 ГПК, определение № 7223 от 13.06.2023г. по гр.д. № 5673/2023г., СГС е прекратил производството и е изпратил спора за разглеждане на родовия компетентния РС София. Това определение е потвърдено със сега обжалваното определение № 2384 от 28.09.2023г. от АС София. В изискуемото се, съгласно препращането на нормата на чл.274, ал.3 ГПК, изложение жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен в противоречие с установената съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както се твърди. Изложени са доводи за необоснованост и се заявява, че се прави увеличаване на размера на предявения иск от 18 000лв. на 25 500лв. Пред вид липсата на поставен конкретен въпрос, с оглед дадените указания в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на въззивния акт не може да бъде допуснато. Както е посочено в цитираното Тълкувателно решение: именно поставеният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира жалбите. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. За пълнота на изложението следва да се посочи, че изменение на иска не може да се прави в хода на обжалване на акт, с частна жалба. Съгласно чл.214 ГПК, за да е налице изменение на иска, следва страната да е предприела посоченото процесуално действие по установения за това ред /с писмена молба, с препис за ответниците/, в законоустановения за това срок и пред съда, който разглежда спора, като съдът следва да е приел това изменение, произнасяйки се с нарочен акт, който подлежи на обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение