Определение № 3845 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от град София против определение № 27958/20.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7846/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върнат предявения от него иск против Република България за присъждане на обезщетение за причинените му вреди и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по иск на Г. Т. А. против Република България за присъждане на обезщетение за причинените му вреди. С разпореждане № 17331/19.09.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на Т. са дадени изключително подробни указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба. За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото съдът е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указанията с разпореждането от 19.09.2024 г. чрез подаването на уведомление до съда от 30.09.2024 г. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявения от Г. Т. А. против Държавата Република България иск за заплащане на парично обезщетение за причинени му вреди. С отговорът му от 30.09.2024 г. той е посочил, че ответник по иска е кметството на гр. Правец, което е извършило „незаконно действие, поставяне на статуя на Т. Живков в гр. Правец, която и в момента е там“. Вредите са определени като неимуществени - „неуважение към персоната, обида, дискриминация. Неуважение в качеството ми Монарх и Държавен Глава Император Г. Първи“. Правилно е прието, че Г. Т. А. не е изпълнил дадените му от съда указания, като не е привел подадената от него искова молба в изискуемия от закона вид. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подаденото от ищеца уведомление, както правилно е прието в обжалваното определение. В него не се посочва конкретно в какво се изразяват и в какъв период са причинени вредите, съответно на какви конкретни обстоятелства се основава искането за обезщетяването им. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,