Решение № 498 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7020/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Изток инвест 3000“ ЕООД, подадена чрез адв. М. Тодоров срещу Решение № 5209/14.05.2025 г., постановено по административно дело № 550/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен иска на касатора с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване на предприети от ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП действия за обезпечаване на доказателства, за извършването на които е съставен Протокол cep. АА № 0048429/05.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2021 г., и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендитаните суми. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез юрк. Р. Георгиева, подава писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че на 05.08.2021 г. срещу „Изток инвест 3000" ЕООД от органи по приходите от ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства, за извършването на които е съставен Протокол cep. АА №0048429/05.08.2021г. Дружеството, чрез адв. П. Тотев, подало жалба до Директора на ТД на НАП - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, която е отхвърлена с Решение № 183/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна. За правното съдействие по обжалване въпросните действия на дружеството е издадена фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, към която е приложена разписка № 100000029/16.08.2021 г., издадена от адв. П. Тотев. След обжалване по административен ред, от „Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. М. Тодоров, е подадена жалба до Административен съд – Варна, който с Определение № 2256/10.09.2021 г. по частно адм. дело № 2002/2021 г. е отменил действията по обезпечаване на доказателства, извършени от ГД „Фискален контрол“. С определението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000" ЕООД направените по делото разноски, включително 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Тотев „процесуално представителство съобразно фактура и разписка приложени на л.12 от делото“. Видно от делото, фактурата, към която е реферирал съдът е процесната фактура № 29/16.08.2021г., издадена за понесените в административното производство разноски за адвокатско възнаграждение – „за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред директора на ТД на НАП по протокол № 0048429/05.08.2021 г.“ Като е приел, че ищецът вече е бил обезщетен за имуществените вреди, претърпени в рамките на административното производство и предмет на настоящия иск, първоинстанционният съд е отхвърлил предявената искова молба като неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. НАП. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в административното производство са били вече присъдени с Определение № 2256/10.09.2021 г. по адм.д. 2002/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. Действително, в текста на посоченото определение е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в посочване на адвоката, оказал правна помощ на дружеството при административното обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, както и на фактурата за дължимото му възнаграждение. Независимо от това, от съдържанието на диспозитива и мотивите, еднозначно се установява, че действителната воля на съда е била да възстанови разноските, сторени в съдебното производство, които изрично е обозначил като такива „за процесуално представителство“. Обвързваща сила има диспозитивът на съдебния акт, а не неговите мотиви. В конкретния случай в диспозитива изрично е посочено присъждане на разноски в размер на 500 лв., като при положение че съдът не е бил сезиран с иск за обезщетяване на имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, тези разноски могат да бъдат отнесени единствено към сторените в рамките на съдебното производство. Неоснователни са възраженията на ответника за наличие на неоснователно обогатяване в случай на уважаване на иска. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че общият размер на заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с административното и съдебното обжалване на действията по обезпечаване на доказателства възлиза на 1000 лв., докато с Определение № 2256/10.09.2021 г. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., поради което не е налице двойно обезщетяване на едни и същи вреди. За ищеца не съществува друг процесуален ред за защита срещу претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски в административното производство, освен чрез предявяване на иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, какъвто е предмет на настоящото производство. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго решение. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането от страна на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция в общ размер на 492,50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение