Определение № 395 от 14.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. П. против определение от 04.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 825/2010 г. от Окръжен съд – В. Т.. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по направеното от въззивника искане за освобождаване от дължимата държавна такса за въззивното производство, в размер на 231,19 лева. С молба от 12.07.2010 г., въззивникът по делото пред Окръжен съд – В. Т., е направил искане да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса размер на 231,19 лева, поради невъзможност да внесе сумата. Към молбата е приложена декларация за семейното и имотно състояние на молителя, с която същия е декларирал, че освен спорния по делото имот, притежава идеални части от поземлен имот в гр.В. Т. и жилище в същия град. Декларирал е, че получава пенсия в размер на 278 лева месечно, че е разведен и живее сам. Други доходи, молителят не е декларирал. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, такси по делата не се внасят от физически лица, за които съдът е признал, че не разполагат с достатъчно средства за да ги заплатят. Наред с имущественото състояние и доходите на лицето, обстоятелствата, които следва да се преценят в производството по освобождаване от държавна такса са възрастта, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост и други констатирани обстоятелства. Освен процесния имот, въззивникът разполага със собствен жилищен имот, както и идеални част от втори имот. Същия е пенсионер, на 70 г., живее сам, пенсията му е в размер на 278 лева, като дължимата държавна такса е в размер на 231,19 лева. Получаваната от ищеца пенсия е съразмерима с минималната работна заплата за страната, което обстоятелство, както и декларирания факт на притежавани освен процесния и други недвижими имоти, води до извод, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса на молителя в това производство. Фактът, че молителят е бил представляван от адвокат и му е заплатил възнаграждение, не следва да се има предвид в производството по освобождаване от държавна такса и разноски, доколкото адвокатската защита и нейното наличие не е сред обстоятелствата, които са посочени в разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, но констатираното обстоятелство на заплащането на възнаграждението може да бъде такова обстоятелство, доколкото води до извод за финансово състояние, позволяващо заплащането на държавната такса и съдебните разноски. Предвид изложеното, настоящия състав счита, че молбата за освобождаване от дължимата държавна такса е неоснователна, като постановеното в този смисъл определение на въззивния съд следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия