Определение № 8983 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2026 г.

Постъпила е частна жалба от Югозападен университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски", чрез адв. Р. Вакрилова от САК срещу Определение № 997/17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 205/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Решение изх. № 0404-8 от 16.01.2026 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 151, т. 3 АПК представянето на документ за платена държавна такса, когато такава се дължи, е условие за редовност на жалбата. При липсата му законът допуска подателят да отстрани нередовността по реда на чл. 158, ал. 1 АПК и тази възможност е указана на ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград с разпореждане от 19.02.2026 г. Последното съдържа уведомление, че следва да внесе държавната такса, както и да представи удостоверяващ заплащането й документ. Поради неизпълненото указание за представяне на документ по чл. 151, т. 3 АПК, независимо от внасянето на държавната такса, нередовността на жалбата не е отстранена в срока по чл. 158, ал. 1 АПК, което е припознато от решаващия съд като отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на търсената съдебна защита. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението, обосновано с доводи, че таксата е внесена в определения от съда срок, а представянето на документа, удостоверяващ плащането не е обвързано с такъв. Определението е правилно. С Разпореждане № 584 от 19.02.2026 г. по адм. дело № 205/2026 г. на първоинстанционния съд, на оспорващия е указано в 7-дн. срок от уведомяването да отстрани нередовността на подадената жалба срещу Решение изх. № 0404-8 от 16.01.2026 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция, като представи документ за платена държавна такса в размер на 103,08 евро, с изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната. Съобщение за разпореждането на съда е редовно връчено на адресата му на 24.02.2026 г. (л. 5 от делото). Документът за внесената държавна такса по жалбата в размер на 103,08 евро (бюджетно платежно искане) е представен по делото по ЕПЕП на 09.03.2026 г., на която дата е подписана и подадена молбата за прилагането му по делото от упълномощен представител на жалбоподателя. При така установените факти, нередовността на първоинстанционната жалба, състояща се в липса на надлежни доказателства, установяващи извършено плащане на дължимата държавна такса, не е отстранена своевременно. За да е налице надлежно отстраняване на недостатъците на оспорването, то следва да е пълно, точно и своевременно. Отклонението от дадените от съда указания по който и да било от изброените критерии се отъждествява с неизпълнението им. На жалбоподателя е указано извършването на конкретно процесуално действие, срокът за това и последиците при неизпълнение. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК е изтекъл на 04.03.2026 г. (сряда, присъствен ден), жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда. Молбата с приложените към нея доказателства е депозирана на 09.03.2026 г., поради което е постъпила след изтичане на законоустановения и определен от съда срок. Изтичането на визирания в разпоредбата на чл. 158, ал. 1 АПК срок обуславя настъпване на процесуалната преклузия на възможността за отстраняване на нередовността на жалбата. По силата на чл. 101 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е длъжен да указва на страните в какво се състои нередовността на извършено от страната процесуално действие, като поправеното в срок действие се смята за редовно от момента на извършването му. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. Съгласно нормативното изискване съдът е длъжен да следи служебно за нередовността на процесуалното действие и може да го счете неизвършено само в хипотезата на предварително определен срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и при условие, че в този срок то не е било поправено. Според предписанието на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид от съда, а биха представлявали основание за възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Цялостното изпълнение на даденото с разпореждането указание да се внесе държавна такса и представи по делото документ за заплащането й, означава не само да се внесе дължимата за образуване на съдебно производство държавна такса, но и да се представи документ за това в указания от съда срок и е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Съгласно новелата на чл. 151, т. 3 АПК, таксата се внася предварително и към жалбата се представя документ за това, което не е изпълнено и след дадената от съда възможност. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Пропускането да се поправят порочни процесуални действия в срока, определен от закона, дава обоснованото правно очакване на другата страна за прекратяване на производството, при спазване на принципа за законност по чл. 4 и равнопоставеност по чл. 8 АПК. Законът не предвижда хипотеза, в която бездействието на страната може да бъде санирано. Предвид несвоевременното отстраняване на пропуска в жалбата е налице ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо припознатата от АС - Благоевград недопустимост на съдебното производство. След като указанията на съда са съобщени надлежно на страната и не са изпълнени в законоустановения срок, следва да се счита погасена самата възможност за извършване на процесуалното действие. Изпълнението на указанието за отстраняване на констатираната нередовност след изтичане на определения срок няма процесуалноправно значение. Преклудирано е потестативното процесуално право на жалбоподателя да отстрани нередовността на жалбата - абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието съдът е длъжен да следи служебно. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд - виж например: Определение № 280 от 11.04.2013 г. по ч. т. д. № 1111/2013 г., I т. о., ТК; Определение № 221 от 13.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 708/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 132 от 17.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1767/2020 г., I г. о., ГК; Определение № 219 от 10.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1540/2019 г.; Определение № 44 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 118/2019 г.; Определение № 274 от 21.06.2016 г. по ч. т. д. № 1349/2016 г., Определение № 93 от 1.03.2016 г. по ч. гр. д. № 580/2016 г. В същия смисъл е и Определение № 5858/05.06.2023 г. по адм. дело № 4635/2023 г.; Определение № 13270/05.12.2024 г. по адм. дело № 11153/2024 г.; Определение № 7921/15.07.2025 г. по адм. дело № 6623/2025 г. и др., всички на Върховния административен съд, Седмо отделение. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение