Определение № 8981 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. А., гражданин на Република Турция срещу определение №24502 от 17.6.2026 година, постановено по адм. дело №4947 по описа за 2026 година на Административен съд София град, с което е била оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу отказ от 31.03.2026г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тим „Д“ от завеждащ консулска служба, първи секретар в Посолството на Република България в гр. Анкара, Република Турция и е прекратено производството по делото поради просрочие на жалбата срещу административния акт. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. По делото е постъпил отговор на така подадената частна жалба от завеждащ консулска служба, първи секретар в Посолството на Република България в гр. Анкара, Република Турция, чрез процесуалния представител. Поддържа се правилност на определението и неоснователност на оплакванията. Иска се определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил отказ от 31.03.2026г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тим „Д“, поискана от М. А., гражданин на Република Турция, постановен отказ от завеждащ консулска служба, първи секретар в Посолството на Република България в гр. Анкара, Република Турция. Съдът е приел, че жалбата е просрочена, подадена след преклузивния 14-дневен срок за оспорване на административния акт – съобщението е сръчено на 31.3.2026 година, жалбата – видно от щемпела е от дата 17.4.2026 година. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, спазени са изискванията за изясняване на основания въпрос по допустимостта – изричната разпоредба на чл.149 ал.1 от Административно процесуалния кодекс. Според представените доказателства към преписката и конкретно оспорения акт - отказ, е посочена дата 31.03.2026г., подпис на издателя му и подпис на адресата М. А., удостоверяващ запознаване с документа. След като не може да се удостовери друга дата на запознаване /връчване на акта, а органът твърди, че същият е връчен на 31.03.2026г. и доказателствата по делото са именно такива, то съдът не може да приеме, че акта е връчен по-късно, така както се твърди в молба от жалбоподателя. Няма никакви доказателства, само твърдения в частната жалба, за друга дата – 6.4.2026 г., за връчване на оспорения акт. Изложеното представлява лично твърдение, неподкрепено както към преписката и първоинстанционното производство, така и към частната жалба. Поради което поради неспазване на срока по чл.149 ал.1 от АПК, жалбата се явява недопустима като просрочена. Правилно съдът е преценил липсата на основна предпоставка за допустимост, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение