Определение № 2379 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на Д. С. К. и Е. Д. К., подадена чрез адв. Николов като процесуален представител, против определение № 829 от 24.01.2025 г., постановено по адм. дело № 49/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и обезсилване на заповед без номер от 23.09.2021 г., както и възстановяване на отнетите 70 кв. м от техния поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03304.503.750. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пловдив не изразява становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване от страна на частните жалбоподатели пред Административен съд – Пловдив е заповед без номер от 23.09.2021 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която според тях от собствения им имот с идентификатор 03304.503.750, находящ се в [населено място], общ. Родопи се отнемат 70 кв. м и се придадат към съседния ПИ с идентификатор 03304.503.746. С разпореждане от 09.01.2025 г. жалбата е оставена без движение като нередовна с указания до оспорващите да представят платежен документ за внасяне на държавна такса в размер на 20 лева, да конкретизират заповедта на кой административен орган оспорват - на началника на СГКК - Пловдив или на изпълнителния директор на АГКК, в какво се състои неговата незаконосъобразност, да обосноват правния си интерес от оспорването и представят доказателства за наличие на такъв - удостоверение за идентичност на имота по нот. акт №145, том 35, дело № 5715/2011 г. на Службата по вписванията Пловдив и ПИ с идентификатор 03.04.503.750 по КК, както и скица-извадка за него. Дадените указания са изпълнени частично - внесена е дължимата държавна такса за производството, като към заявлението за отстраняването им са приложени жалбата до съда, нотариалния акт, обяснение, скица на ПИ с идентификатор 03304.503.750 и уточнение-писмена молба, че няма как да разберат кой от двамата ръководители е подписал заповедта, която оспорват. С обжалваното определение жалбата срещу заповед от 23.09.2021 г. на началника на СГКК - Пловдив е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 6 АПК, както и поради неизпълнение на дадените указания съгласно чл. 158, ал. 3 АПК, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд като се позовава на представената от оспорващите към заявлението им от 17.01.2025 г. скица на ПИ с идентификатор 03304.503.750 приема, че в правния мир не съществува заповед от 23.09.2021 г. с оглед отразеното в скицата относно липсата на издавани други заповеди за изменение след тази с № РД-18-294/07.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КККР на [населено място]. При тези данни извежда извод, че делото няма предмет. На второ място приема, че е налице и хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК, тъй като с влязло в сила определение по адм. дело № 889/2024 г. на Административен съд - Пловдив жалбата на същите лица срещу заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК е оставена без разглеждане и производството е прекратено съгласно чл. 49, ал. 2 ЗКИР. На следващо място излага съображения, че видно от приложената скица на имота в кадастралния регистър липсват данни за собствениците и носителите на вещни права върху него, поради което жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на пар. 1, т. 13 ДР ЗКИР, които могат да обжалват заповед за изменение на КК, дори такава да е издадена докато не бъдат вписани като собственици на този имот. На последно място съдът приема, че дадените указания с разпореждането от 09.01.2025 г. за отстраняване на нередовностите в жалбата не са изпълнени, тъй като не е конкретизирана коя заповед се оспорва и не е представено удостоверение за идентичност на имота по нотариалния акт, приложен към жалбата и процесния ПИ с идентификатор 03304.503.750, което прави невъзможна преценката за наличие на правен интерес от оспорването. Определението е неправилно. За да извърши проверка относно допустимостта на подадената до него жалба на някое от основанията по чл. 159 АПК, съдът следва да е сезиран с редовна жалба, отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Действително в случая жалбоподателите не сочат административен акт с номер на издаването му, но с оглед наведените от тях твърдения, че се касае за заповед с конкретна дата, а именно - 23.09.2021 г. на началника на СГКК - Пловдив, то актът е индивидуализиран в достатъчна степен, поради което съдът е следвало да изиска от административния орган информация дали такава, засягаща ПИ с идентификатор 03304.503.750 е издавана, съответно налице ли е изменение след първоначално одобрената със заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта по отношение на този имот със или без заповед. Видно от данните по делото жалбата на Д. С. К. и Е. Д. К. е подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152, ал. 1 АПК, като не е препратена на органа за комплектоване по ал. 2 и не е изискана административната преписка, вкл. оспорената от тях заповед, нито са събрани данни за извършено изменение в КК на посочената дата във връзка с искане на собственика на съседния ПИ с идентификатор 03304.503.746, в каквато насока са доводите в жалбата и приложеното по делото обяснение. Отразяването в представената от жалбоподателите скица от 29.10.2023 г., че по отношение на ПИ с идентификатор 03304.503.750 няма данни за изменение, което да го засяга, не води до еднозначен извод за липса на извършено такова след одобряване на КККР по заявление на друго лице. От съда не е съобразено, че в скицата се съдържа информация за съответствие между имота, нанесен в кадастралната карта и парцел XVIII, кв. 10, предмет на нот. акт №145, том 35, дело № 5715/2011 г., легитимиращ жалбоподателите като негови собственици, поради което неправилно в обжалваното определение е прието, че липсата на удостоверение за идентичност е пречка да се извърши преценка за наличие на правен интерес от оспорването. С право на жалба срещу извършено изменение на КККР разполагат заинтересованите лица. Съгласно пар. 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Доколкото жалбоподателите удостоверяват правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 03304.503.750, то за тях би бил налице правен интерес да оспорят акта за изменение на неговите граници в случай, че такъв е издаден след одобряване на първоначалната КК, независимо от това дали са вписани като собственици в кадастралния регистър към нея. Видно от съдържанието на жалбата до съда, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, жалбоподателите не оспорват заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, а извършено последващо изменение на кадастралната карта, засягащо имота им, на конкретна дата от началника на СГКК - Пловдив, поради което изводът за наличие на основанието по чл. 159, т. 6 АПК, основан на влязлото в сила определение по адм. дело № 889/2024 г., е неправилен. Предвид изложеното, като извършва преценка на допустимостта на оспорването без да изиска административната преписка във връзка със соченото от К. изменение на кадастралната карта по отношение на техния имот от 23.09.2021 г., съдът постановява незаконосъобразно определение. Същото следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по - горе указания. По изложените съображения и на основание чл. 236 АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,