Решение № 2707 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 231/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Н. Б., гражданка на Сирия, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Я. А., гражданка на Сирия, чрез процесуален представител, срещу Решение № 8052 от 10.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1696/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 4905/30.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците им е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец. Касаторите поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намират, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от съществено значение за спора, като по този начин е нарушил чл. 35 и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Подчертават, че представените по делото справки не са обективни и актуални, а информацията за страната им на произход сочи, че за тях е налице реална опасност за живота и личността им при връщането им в Сирия. В подкрепа на тезите си развиват подробни доводи в жалбата, а по същество претендират отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, оспорва основателността ѝ и представя справкa относно актуалната обществено- политическа обстановка в Сирия. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е законосъобразността на Решение № 4905/30.09.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. Б. и малолетното ѝ дете Г. Я. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по молби на С. Н. Б., подадени в РУ – Харманли с вх.№2710006392-6392/22.07.2024 г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх.№1809/23.07.2024 г., обективиращи искания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на искателката и малолетното й дете. Самоличността на С. Н. Б. е констатирана с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег. № УП-33487/23.07.2024 г. поради липсата на легитимационни документи. Съгласно формуляр за идентификация и оценка на нуждите от 23.07.2024г., търсещата закрила е била бременна при влизането си в Република България. Съгласно декларираните от нея данни, тя е родена на [дата]. в Сирия, гр. Дамаск и е с постоянен адрес в Африн, с етническа принадлежност - [заличен текст], професия - медицинска сестра, полувисше образование и омъжена. На 24.09.2024 г. с молителката е проведено интервю, в рамките на което търсещата закрила споделила, че напуснала Сирия и нелегално влязла в Турция на 16.07.2024 г. Там останала няколко дни и на 20.07.2024 г. нелегално с още шест души преминали на територията на България. След двудневен преход през гора, били взети с автомобил от трафикант и превозени до гр. Харманли, където се предали на полицията. Заявила, че е виждала ислямистки организации и бягала от тях, защото не искала децата и да живеят в тази среда на сражения и непрекъснати инциденти. В гр. Африн първо били в лагер, а след това преминали в къща, но нямало елементарни условия за живот, нито работа и училище за децата. Не искала да се връща в Сирия заради войната, тъй като можело да бъде арестувана, въпреки, че не е осъждана. Подчертала, че няма проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членува в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Омъжена е по силата на религиозен брак. В Сирия останали майка й, брат й, сестра й, съпругът й и едното й дете. Всички живеели в гр. Африн, обл. Халеб. Съгласно представеното заверено копие на Удостоверение за раждане, С. Н. Б. е родила детето си Г. Я. А. след пристигането й в България – на [дата], с оглед на което от Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Харманли е направена предварителна оценка на потребностите на С. Н. Б., в качеството й на лице, полагащо грижи за дете, за което също е поискана международна закрила в Република България. С Решение № 2997/09.04.2024 г. Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на двете лица. С Решение № 5604 от 27.05.2025 г. по адм. д. №1077/2025 г. Административен съд - Хасково е отменил оспорения административен акт и е върнал делото като преписка за ново произнасяне, при което Директорът на РПЦ – Харманли отново е уведомил ДСП – Харманли за регистрирането в центъра на малолетното дете Г. Я. А.. На основание чл. 64 ЗУБ и във връзка с чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) административният орган е поискал съдействие за определяне на социален работник, който да се грижи за закрила на интересите на детето, като такъв е определен със заповед на директора на ДСП – Харманли. На 07.07.2025 г. е проведено още едно интервю с търсещата закрила, при което тя отново е потвърдила заявеното при попълване на регистрационния лист, с изключение на това, че тогава била омъжена, ката към датата на интервюто заявила, че е разведена. Твърдяла, че напуснала Сирия легално на 16.07.2024 г. през Турция, където останала 4 дни. Уточнила, че е родена в гр. Замалка, обл. Риф Дамаск. В страната си учила за медицинска сестра една година в колеж и работила като такава. Споделила, че избягала от родината си със своя любим, защото била бременна. Там било немислимо да има такъв любим и била заплашена от съпруга си, семейството си, и най-вече от брат си – че ще бъде заклана, защото накърнила честта на семейството. Още по-лошото било, че искали да убият и нероденото й дете. Завръщането в Сирия било невъзможно, тъй като тя и детето й щели да бъдат убити. Освен това, когато напускала страната все още имало война, нямало работа, училище и нормално условия за живот. Била свидетел на военни действия много пъти, а баща й бил убит при бомбардировка през 2016 г., както и нейни братовчеди. През 2013 г. в гр. Замалка имало химическа атака, при която загинали много хора. Била виждала ислямисти от Алнусра – в Идлиб и в Африн. Оказвано й било насилие – била бита многократно от брат си и от съпруга си. Запозната била с актуалното политическо положение в Сирия, но не вярвала на новото правителство, които били ултрарелигиозни. Знаела и за нападенията над алеуитите. Не вярвала, че в Сирия има бъдеще. На последно място посочила, че била изоставена от любимия си – изчезнал когато влезли в България, въпреки че била бременна от него. Според изготвения социален доклад, за детето Г. Я. А. се полагат адекватни грижи. При тази установеност Административен съд – Хасково е приел от правна страна, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Този извод е мотивиран от липсата на доказателства, които да обосноват основателността на твърдението за страх от преследване, преценено на базата на критериите раса, религия, националност, принадлежност към социална група и изразено политическо мнение или убеждение. Решаващият състав е възприел посоченото от административния орган, че заявените от чужденката проблеми в Сирия – заплахи от съпруга й и брат й, не могат да се определят като преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като проблемите й имат сeмейно-битов характер. Посочил е още, че молителката не се е обърнала към компетентните органи в държавата си по произход за помощ. Във връзка с отказа за предоставяне на хуманитарен статут съдът е анализирал установеността на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУБ, в резултат на което е приел, че за молителката и нейното дете не съществува реална опасност от тежки посегателства, както и че те не са изложени на тежки и лични заплахи срещу живота или личността им поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като се е позовал на представените справки от Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС и е съобразил Решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07, съдът е формирал извод, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не е повсеместен и постоянен. Поради това не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, търсещата закрила и детето й ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Според решаващия състав формираните от административния орган изводи относно висшия интерес на детето и отсъствието на предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане са правилни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно касаторите поддържат, че атакуваният съдебен акт е постановен без да се съобразят всички относими към спора факти и обстоятелства. Съгласно представено пред настоящата инстанция в превод от заклет преводач удостоверение, С. Б. се е развела със съпруга си Я. А., като имено това нововъзникнало обстоятелство е изтъкнато от търсещата закрила при провеждането на второто интервю с нея. Същото обаче е останало необсъдено от административния орган като недоказано, а този факт е от съществено значение за преценка на бежанската история на търсещата закрила и нейното дете. Касае се за нововъзникнал елемент от личното положение на молителката, който я поставя в ситуация на значителна уязвимост - разведена от религиозен брак самотна майка на малолетно дете на възраст под две години в страна, с крайно консервативни религиозни традиции по отношение на брака и семейството. Именно тези характеристики на личното положение на чужденката е следвало да бъдат обсъдени от административния орган, тъй като биха могли да я причислят към специфична социална група по смисъла на чл. 10, пар. 1, б. „г“ от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г., която да бъде причина срещу нея да възникне преследване в страната ѝ по произход. Тези обстоятелства са относими и към преценката досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, обусловени от конкретния анализ на изразените от С. Б. опасения, че завръщането й в Сирия ще подложи на пряка опасност както нейният живот, така и този на дъщеря ѝ. Несподелим е формираният от издателя на акта и от първостепепенният съд извод, че отправените заплахи от членове на семейството на молителката не могат да се определят като преследване по смисъла на ЗУБ. Разпоредбите на чл. 8, ал. 3, т. 3 ЗУБ и чл. 9, ал. 2, т. 3, които транспонират чл. 6, пар. 1, б. „г“ от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. изрично предвиждат, че извършващи преследване или тежки посегателства могат да бъдат и недържавни субекти, когато субектите по т. 1 и т. 2 на нормата, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. В тази връзка следва да се посочи, че решението на СЕС по дело С-621/21 е постановено по преюдициално запитване, по което предмет на главното производство е бил именно случай, при който молителката е твърдяла, че срещу нея е упражнено насилие от нейния съпруг. Според Съда, преследване или посегателство от такъв субект може да е основание за предоставяне на международна закрила по аргумент от точка 21 от Насоките на ВКБ относно международната закрила № 1, предвиждаща, че „в случай на опасност от преследване от страна на недържавен субект (например съпруг, партньор или друг недържавен субект) по съображения, свързани с някой от мотивите по Женевската конвенция, причинно-следствената връзка е налице, независимо дали липсата на закрила от страна на държавата е свързана с Женевската конвенция или не.“. СЕС обобщава, че член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95/ЕС следва да се тълкува в смисъл, че понятието „тежки посегателства“ обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на чл. 2, буква „ж)“ от тази Директива. В обобщение, при съобразяване характера на производството за предоставяне на международна закрила и целта на ЗУБ и предвид горните доводи, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено ведно с оспорения административен акт, а преписката да се изпрати на решаващия орган за ново произнасяне след извършване на преценка на новонастъпилите факти и обстоятелства за търсещите международна закрила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение