Определение № 856 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 717/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Гюров от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Гьорчева, срещу определение № 2201 от 18.08.2023 г., постановено по адм. дело № 1309/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателите, в качеството си на етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост нямат правен интерес да оспорват разрешението за строеж. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Ответникът – главен експерт - архитект в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Полихронова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на часната жалба. Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, като същата е процесуално допустима и основателна в частта, с която се оспорва прекратителното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Гюров срещу разрешение за строеж № О-72/01.06.2022 г. на главен експерт - архитект в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас и е прекратено производството по делото по отношение на него, а в останалата си част по отношение на първоинстанционния жалбоподател И. Гочев е процесуално недопустима, доколкото частният жалбоподател не може да защитава чужди права. За да постанови оспореното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Гюров срещу разрешение за строеж № О-72/01.06.2022 г. на главен експерт - архитект в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас и е прекратено производството по делото, Административен съд – Бургас е приел, че доколкото жалбоподателят е с право на собственост върху самостоятелен обект, находящи се на [адрес], [жк], гр. Бургас, то той няма правен интерес да оспорват разрешението за строеж, тъй като той не е собственик в етажната собственост на вх. А, за който е регистрирана отделна етажна собственост и не е пряко засегнат от действието на този акт. Съдът е приел още, че, дори да е приложимо изискването по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ за изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, то видно от поименните списъци на проведените общи събрания за вх. А, се установява че блокът е 12-етажен, а притежавания в собственост от жалбоподателя Гюров самостоятелен апартамент е разположен в друг вход, съответно на ет. 1, което обосновава извод, че този обект не е непосредствено съседен на покривната плоча, върху която е предвидено разполагането на приемно-предавателната станция и съпътстващата я инфраструктура, съответно не е необходимо неговото съгласие. Така постановеното определение в тази му част е неправилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В конкретния случай от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че частният жалбоподател Н. Гюров е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и за същото е налице правен интерес от оспорване на разрешение за строеж № О-72/01.06.2022 г. на главен експерт - архитект в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, обратно на приетото от административния съд. Не е спорно по делото, че с цитираното разрешение за строеж се засяга покрива на сграда с идентификатор 07079.602.34.1 по кадастралната карта на гр. Бургас, в частта му върху вх. А /вх. 1/, в която сграда има още два входа – вх. Б /вх. 2/ и вх. В /вх. 3/, както и че жалбоподателят Гюров притежава самостоятелен обект във вх. 2 /вх. Б/. Видно от разрешението за строеж, с него се разрешава на „А1 Тауърс България“ ЕООД, „А1 България“ ЕАД и етажната собственост на вх. А на бл. № 31 - сграда с идентификатор 07079.602.34.1, изграждането на строеж „Приемно-предавателна станция“ с местонахождение на покрива на сграда с идентификатор 07079.602.34.1. От приетите по делото писмени доказателства, в това число и съдебно-техническа експертиза, се установява също така, че отдадената с наемния договор от 08.12.2020 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и А. Вълканов, в качеството му на управител на етажната собственост на [адрес], площ за изграждане на процесното съоръжение се намира и е част от покривното постранство, попадащо именно върху вх. А от блок № 31. С оглед на това и доколкото частният жалбоподател се легитимира като собственик на самостоятелен обект в бл. № 31 - сграда с идентификатор 07079.602.34.1, то безспорно същият е лице, разполагащо с право на жалба и активно легитимирано да оспори това разрешение за строеж в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Неправилно в случая първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят Н. Гюров няма правен интерес да оспори разрешението за строеж, тъй като не е собственик в етажната собственост на вх. А и не е пряко засегнат от действието на този акт. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура /ЗЕСМФИ/ дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Следователно специалният закон не само не изключва прилагане на разпоредбите на ЗУТ, а изрично препраща към нормите на чл. 148 и сл. от ЗУТ по отношение на правилата за издаване на разрешение за строеж. В случая жалбоподателят е титуляр на право на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.34.1, както и на право на строеж в УПИ I – 33, 34, кв. 3 „А“ по плана на [жк], гр. Бургас, в който се намира тази сграда, на чийто й покрив следва да бъде изградена приемно-предавателната станция. В тази връзка следва да се има предвид, че покривът е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, поради което предвид естеството си не може да бъде отделена от нея по начин да задоволява нуждите само на някои собственици със самостоятелни обекти и/или титуляри на вещни права, съответно само на някой от обособените входове в сградата, като ирелевантно в случая е дали тези входове са регистрирани като самостоятелна етажна собственост. Дори и трите входа на бл. 31 да са отделени за самостоятелно управление по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, на който се позовава административният съд, то това управление не може да засегне и покривът на сградата, когато той е проектиран цялостно, както е в случая. Затова при учредяването на етажната собственост той възниква като обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните части за отделните апартаменти, отразени в документите за собственост спрямо цялата сграда. Възможността за самостоятелно управление на общите части на отделен вход не може да има за последица по решение само на собствениците на този вход да се предвиди изграждането на нов строеж в обща част по предназначението си на целия блок и така да се признае възможност за обособяване на покрива на сградата на отделни части по начин да принадлежат на няколко, а не на всички собственици. Нещо повече, в конкретния случай от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че към момента на издаване на процесното разрешение за строеж достъпът до цялото покривно пространство на бл. № 31 се осъществява само през една капандура, разположена във вх. Б /вх. 2/, в който жалбоподателят Гюров притежава самостоятелен обект. Следователно, частният жалбоподател попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. от 1 ЗУТ и има правен интерес от оспорване на разрешението за строеж, поради и което не са налице условията на чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на съдебното производство по отношение на него, както приема Административен съд – Бургас. Предвид изложеното определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Гюров и е прекратено производството по делото, следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Н. Гюров. По отношение разноските, претендирани в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,