Определение № 5923 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3733/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Г. К. от гр. Кюстендил, [улица], подадена против Определение № 392/23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Кюстендил, с което на основание чл.130, ал.4 от АПК е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на Районна прокуратура – гр. Кюстендил. В частната жалба се твърди неправилност на определението, излагат се твърдения за правото на жалбоподателя да получава различни по вид и размер социални помощи, както и такива във връзка с влошеното му здравословно състояние. Изразява се недоволство от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил и се твърди, че подадената жалба чрез Административен съд – Кюстендил до Районна прокуратура – Кюстендил не следва да спира съдебното производство, а същото следва да продължи паралелно с действията на прокуратурата. По делото не е конституирана ответна страна, тъй като съдът е приел, че производството не му е подведомствено и е изпратил същото на РП – Кюстендил. Съгласно чл. 130, ал. 4 от АПК разпореждането или определението, с което съдът изпраща делото по подведомственост на надлежния орган може да се обжалва с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено. Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението и разпореждането, предвид чл. 230 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба по чл. 130, ал. 4 АПК за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. Г. К. от гр. Кюстендил, която е изписана ръкописно и е трудно четима. В нея се цитира заповед от 2024 г., съобразно която жалбоподателят е получил еднократна помощ за лечение за 2024 г., след което е изложено, че „социалните сами си противоречат“ и предишната заповед за отказ не му е законно съобщена. След това е направено искане за подаване на сигнал срещу ДСП до прокуратурата за груби нарушения на закона и тормоз и следва изброяване на получените от жалбоподателя помощи за 2023 год. Въпросната жалба несъмнено е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията за съдържание по чл.150, ал.1 от АПК. Съдът правилно я е оставил без движение с Разпореждане № 337/14.02.2024 г., давайки указания на жалбоподателя да уточни в седем дневен срок дали обжалва административен акт, като в този случай да посочи номер на акта, дата на издаване и орган, който го е издал и алтернативно – дали жалбата представлява сигнал до Районна прокуратура – Кюстендил. Жалбата обаче не отговаря и на изискванията на чл.150, т.1, т.6 и т.7 от АПК, в която насока липсват дадени указания с посоченото разпореждане, а даването на такива би допринесло за изясняване на действителната воля на жалбоподателя. Освен това, макар и да липсва изрично нормативно разписано задължение за съда, с оглед чл.9, ал.4 от АПК съдията - докладчик е следвало да съобрази тежкото здравословно и материално положение на жалбоподателя, предвид твърдяната от него 100 % инвалидност и получаване на различни по вид социални помощи, и да му укаже възможността да поиска предоставяне на правна помощ във връзка с отстраняване на констатираните нередовности в жалбата му, което обаче не е сторено. В указания с посоченото разпореждане срок е постъпило уточнение /наименувано жалба/ от г-н К., също изписано ръкописно и трудно четимо. В него е налице твърдение, че жалбоподателят е приложил всичко в плик, посочил е номер на акта, както и че се касае за заповед за отказ на социална помощ от ДСП. Налице е и изложение, че „това е сигнал до прокуратурата“. От съвкупната преценка на двете жалби може да се направи извод, че волята на жалбоподателя е за оспорване на административен акт на ДСП – Кюстендил, в който е обективиран отказ за отпускане на социална помощ, но той не е посочил необходимите данни за индивидуализацията му нито в първоначално подадената жалба, нито в уточнението към нея. Несъмнено този правен спор е подведомствен на съответния Административен съд. Изразеното от жалбоподателя субективно мнение, че „социалните“ са нарушили закона и са извършили престъпление, поради което жалбата му е и сигнал до прокуратурата, не обуславя извод, че правният спор не е подведомствен на съда. Няма пречка ако съдът прецени, че са налице данни за извършено престъпление, той да уведоми прокуратурата, което обаче не съставлява основание за прекратяване или спиране на административното дело. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че производството не му е подведомствено, с оглед което не са налице предпоставките на чл.130, ал.4 от АПК. Горното обуславя отмяна на оспореното определение и връщане на производството на Административен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдията - докладчик следва повторно да остави жалбата без движение, при което да съобрази указанията за това, дадени по-горе с настоящето определение. Едва след привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на АПК ще може да бъде направена обоснована преценка за наличие/липса на подлежащ на оспорване административен акт, респективно при наличие на такъв, да бъде изискана административната преписка по издаването му и да се направи и преценка за основателността на искането на жалбоподателя за сезиране на прокуратурата. Неотстраняването на констатираните нередовности на първоначално подадената жалба и уточнението към нея в указания от съдията-докладчик срок от друга страна би представлявало основание за оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл.158, ал.3 от АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,